Лазаровден е първият от трите големи християнски празника, следван от Цветница и Великден, свързани с чудото на Възкресението. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар, над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта. В народните вярвания Христовото възкресение се преплита с представата за възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища. По традиция на този ден се откъсват върбови клонки, които се освещават в храма, след което се сплитат във венец и се поставят на вратите на домовете на празника Цветница. Най-характерният български обичай за този ден е лазаруването. От ранни зорина Лазаровден по улиците в градове и села излизат лазарките - момичета, облечени в невестини дрехи, които ходят от къща на къща като изпълняват ритуал с игри, песни и пожелания за любов, женитба, здраве и плодородие. В миналото е имало поверие, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. Лазарските песни се изпълняват единствено в този ден и се смята за лош знак, ако се пеят по друг повод. Влизайки в къщата, лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Домакинът дарява лазарките с монети като символ на пожеланието за крепко здраве през годината.
Празникът носи пролетното настроение. Много хора в градове и села днес очакват да чуят песента на лазарките по улицата, за да им отворят широко врати и да ги посрещнат в домовете си. Така е при Йорданка Коцева от софийското село Долни Богров, чиито дом винаги е бил отворен за лазарки, за коледари, за игрите на джамала:cross.bg