Въздушното замърсяване отнема близо две години от живота ни. Уврежда белите дробове, провокира кардиологични и ендокринни заболявания, улеснява вирусите, предизвиква психични разстройства, влияе на кожата и детското развитие.
Това е краткото обобщение на здравните рискове, предизвикани от мръсния въздух. Каква е връзката между въздушното замърсяване и споменатите групи заболявания обясниха водещи експерти в различни медицински дисциплини на семинара за журналисти "Въздух за здраве: Обединени в стремежа за чист въздух".
"Замърсителите на въздуха и конкретно фините прахови частици (ФПЧ) са тема от 1930 година, но у нас все още не се анализира съставът им", казва пулмологът д-р Александър Симидчиев.
Ако настоящите нива на замърсяване с фини прахови частици се запазят в глобален план населението по света ще загуби 12,8 млрд. години живот, твърди специалистът.
Въздушното замърсяване с частици скъсява живота ни с близо 2 години (1,8 год.); тютюнопушенето с година и 6 месеца; алкохолът и накротиците с 11 месеца; замърсената вода и лошата хигиена със седем месеца; пътните катастрофи с 4,5 месеца; СПИН с 4 месеца; маларията с 4 месеца; туберкулозата с 3,5 месеца; войните с 22 дни, това показва световна статистика за средната загуба на продължителност на живот, вследствие на вредни фактори, цитирана от д-р Симидчиев, председател на Сдружение "Въздух за здраве".
С цел да предизвика създаването на стратегия за борба със замърсителите на въздуха сдружението създава мрежи от лекари с различни специалности и студенти, търси комуникатори на проблема, който ни струва 12 000 човешки жертви годишно.
Източниците на замърсяване
Основен източник на емисии е горенето - изгарянето на гориво от превозните средства с двигатели с вътрешно горене, битовото отопление с твърдо гориво, изгарянето на отпадъци.
Замърсителите
Праховите частици са основен показател за качеството на въздуха, тъй като са най-често срещаният замърсител. Те са смес от твърди частици и капчици. Твърдите частици имат различна големина и колкото по-фини са, толкова по-големи щети нанасят, тъй като са способни да проникнат дори в плацентата и да увредят плода. Други замърсители са химични съединения като серен диоксид, озон, азотен диоксид и др. Най-опасни за здравето са фините прахови частици, озонът, азотният и серният диоксид.
инж. Петър Живков, Сдружение "Въздух за здраве"
Какво е качеството на въздуха в София
"По последни данни икономическите загуби за столицата от замърсения въздух са средно 2,5 млрд. евро годишно", казва инж. Петър Живков, експерт от БАН и член на Управителния съвет на "Въздух за здраве". За да изследва качеството на софийския въздух, той анализира данните от наличните сензори за измерване качеството на въздуха - 5 на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) и 22 на Столична община (СО). Периодът на изследването му е от юни 2021 г. до септември 2024 г.
Макар и точни, станциите на ИАОС са недостатъчни на брой и не обхващат замърсяванията в ключови столични райони. Мрежата на СО е добре изградена, но данните ѝ не са толкова прецизни. Изследваните замърсители са фини прахови частици, озон, азотен диоксид.
Анализът показва, че при фините прахови частици и азотния диоксид има слаба тенденция към намаляване на замърсяването, която може да се обясни и с климатичните промени - по-високите температури през последните години и меките зими, при които инверсията, типична за котловинното разположение на столицата, не е толкова сериозен фактор. За сметка на това ръст отбелязва замърсяването с озон. Съпоставката с европейските норми за качество на въздуха показва, че през 2023 г. столицата ги покрива (допустимата норма за превишение според евростандартите е не повече от 35 дни в годината). През 2022 г. станциите в кварталите "Надежда" и "Хиподрума" са отчели превишение на нормите за замърсяване над 50 дни в годината.
Изследването на инж. Живков обаче показва, че София все още е твърде далече от покриването на препоръките на Световната здравна организация. Според тях завишени стойности на фини прахови частици в София е имало средно 65 дни през 2022 г., 39 дни през 2023 г..Рекордьор по завишени стойности на азотен диоксид е кв. "Хиподрума", където този ръст е отчетен 234 дни през 2022 г. и 184 дни през 2023 г.
Надежда Бобчева, зам.-кмет Столична община
Мерките на Общината
В опит да създаде нискоемисионна зона Столична община въведе забрана за влизане на автомобили от категория М1 и N1 в т. нар. Малък ринг - между бул. "Васил Левски", бул. "Патриарх Евтимий, бул. "Ген. Скобелев", ул. "Опълченска", бул. "Сливница". Забраната е в сила от 1 декември 2024 г. до 28 февруари 2025 г., обясни зам.-кметът на СО Надежда Бобчева и уточни, че забраната не важи за хора с адресна регистрация в зоната и издаден стикер за паркиране, както и за водачи със специални потребности, които са подали заявление в ЦГМ и са одобрени.
Зам.-кметът огласи и още една мярка на СО - въвеждането на пълна забрана за отопление на твърдо гориво в столицата от 1 януари 2025 г., на места където има централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа. Мярката важи за девет района - Изгрев, Средец, Оборище, Студентски, Илинден, Красно село, Лозенец, Триадица и Възраждане. По думите на Надежда Бобчева от тази мярка ще бъдат засегнати 1660 домакинства, които могат да подадат заявление за безплатна подмяна на уредите за отопление. От 1 януари 2029 г. отоплението на твърдо гориво да бъде забранено в цяла София предвижда планът за нискоемисионна зона в столицата.
доц. д-р Рада Маркова, педиатър, Лекарска мрежа "Въздух за здраве"
Децата - най-големите губещи
"Детският организъм е по-чувствителен към въздушните замърсители заради по-високата дихателна честота и по-продължителното излагане на вредното им въздействие", казва педиатърът доц. д-р Рада Маркова. Тя цитира изследвания, според които деца, живеещи в райони с по-висока концентрация на фини прахови частици, имат по-ниска белодробна функция. Това може да доведе до хронична белодробна болест и рак. Друг фактор са замърсените от въздуха полени, които са по-агресивни в провокирането на тежко протичащи алергии.
доц. д-р Цветелина Тотомирова, ендокринолог, Лекарска мрежа "Въздух за здраве"
Ендокринните разрушители
По думите на ендокринолога доц. д-р Цветелина Тотомирова замърсяването на въздуха може да наруши хормоналния баланс чрез т.нар. ендокринни разрушители - това са химикали, които имитират, блокират или променят нормалната функция на хормоните. Какви са последствията - захарен диабет и метаболитни нарушения, нарушения във функциите на щитовидната жлеза, репродуктивни проблеми, затлъстяване, рак на щитовидната жлеза и гърдата.
проф. д-р Нина Янчева, инфекционист, Лекарска мрежа "Въздух за здраве"
Мръсният въздух - храна за вирусите
Замърсяването на въздуха увеличава уязвимостта на дихателната система към вирусите и удължава живота им. По думите инфекциониста проф. д-р Нина Янчева 17% от смъртните случаи при пневмония се дължат на замърсяването на въздуха. Тя цитира статистика, според която фините прахови частици се свързани 6% повишена честота на посещенията в спешните отделения и хоспитализации при грип. Други данни сочат връзка между повишените стойности на азотен диоксид и 3,1% повече смъртни случаи от коронавирус. Проф. Янчева посочи, че високите нива на замърсеност на въздуха са сред "виновниците" за антибиотичната резистентност.
Ако насоките на СЗО за качество на въздуха бъдат спазени до 2050 г., това ще доведе до 17% намаляване на увеличението на резистентните към антибиотици инфекции, което може да спаси 23% от хората, обречени да умрат, казва тя.
д-р Михаил Михайлов, дерматолог, Лекарска мрежа "Въздух за здраве"
Ефектите върху кожата
Замърсеният въздух предизвиква хиперпигментация и преждевременно стареене на кожата, посочва дерматологът д-р Михаил Михайлов. Най-засегнати са жителите на градските райони, където известните замърсители могат да увредят ДНК и да причинят рак на кожата; да предизвикат възпаление с алергични прояви; да увредят клетките; да доведат до преждевременно стареене. Предпазването на кожата от вредите на замърсения въздух провокира ново направление в козметичната индустрия, което включва продукти, съдържащи антиоксиданти, овлажнители и защитни филтри.
Какви са решенията
Специалистите от "Въздух за здраве" подчертават необходимостта от национална стратегия за намаляване на вредните емисии. Кои са приоритетните мерки:
- подобряване на управлението на градските и индустриални системи за отпадъци;
- инвестиции във възобновяема енергия;
- оптимизирана енергийна ефективност на сградите;
- мерки за ограничаване на трафика, с приоритет на електрическия градски транспорт;
- пешеходни мрежи и безопасни велоалеи;
- нискоемисионни градски зони;
- повече паркове и места за отдих с възможност за спорт на открито
