Предлагам на мястото на Паметника на Съветската армия - разчленен, поруган и изоставен като всичко, което не ни е удобно - да издигнем паметник на DARA. По гол гъз, цомби, джуки и екстеншъни, задължително. Да се прослави за вечни времена чалгата. Да се бетонира бангарангарата. Да се увековечи простотията, за да знаят децата и внуците ни, че това е новият стандарт за „почетен гражданин“. Защото явно такава държава сме решили да бъдем: не на памет, не на герои, не на хора, които са дали всичко за България. А на бангарангара.
Кому са нужни Димитър Списаревски, Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Райна Княгиня, Петко Р. Славейков, ген. Владимир Заимов, ген. Никола Жеков, Хан Аспарух като почетни граждани посмъртно? Кому са нужни хора, които са градили държавата, умирали за нея, писали за нея, водили я, защитавали я? Не стават. Не са бангарангара. Петрохан не одобрява. Те не са почетни граждани на София. Но бангарангара може да бъде. Защото такава държава сме решили да бъдем: държава, която разчленява паметници и издига простащината в тотален култ, държава, която забравя героите си и се кланя на алгоритъма, държава, която заменя историята с плейбек. Давайте. Издигайте паметници на бангарангарата. Да приключва тая държава, щом така е решила - да забрави тежките имена и да се кланя на леките.
Деца, помнете: с кълчене ще стане, не с велики дела. Щом паметта е тежка, а чалгата - лека, нека лекото победи. И най‑добре отгоре на главата да ѝ сложат високоговорител, който да реве бангарангара по пет пъти на ден, та софиянци да ходят да се кланят като мюсюлмани под голия ѝ гъз - да е ясно за поколенията какво точно сме издигнали в култ. Но после да не питаме защо всичко ни тежи, освен собственото ни безпаметие. Айде, петроханци, дадох ви идея за паметника. Давайте - бетонирайте ѝ гъза за поколенията и да закриваме държавата. И после - когато отново се нашмърка, надруса, кара пияна, направи поредната изцепка, която ще възпламени обществото, ще се тръшне по медиите да ни иска прошка, при положение че дори елементарната чистота на изказа и липсата на правоговор не присъстват; когато направи скандал номер 58 - да не се отричате от нея, да кажете да бутате паметника, да го съборите със същия ентусиазъм, с който сте го издигали. Защото всички знаем едно: този цикъл няма да спре.
Тя със сигурност ще продължи с дрогата, с алкохола, с публичните простащини - и с опитите да се измие в медиите като невинна жертва на „обстоятелствата“. Защото бивши наркомани няма. Давайте. Издигайте я. Последният напуснал да изгаси светлините на България
