От името на Българското дружество за клетъчна биология,
проф. Георги Н. Чалдъков, председател
Древногръцката дума ἀρετή (arete) означава стремеж към постигане на „съвършенство във всичко“, например: в знанието, в морала, в мислите-и-чувствата, в човешките взаимодействия. И в изследванията на „Растежния фактор за нерви“ (Nerve Growth Factor – NGF) и другите невротрофини при здраве и болести. Ecce Prof. Luigi Aloe, PhD („Това е Проф. д-р Луиджи Алое“): Човек, който с творчески труд и отдаденост постигна, заедно със сътрудниците си, резултати на state-of-the-science (SoS) ниво, публикувани в 407 статии, от които в 27–35 от тях сме съавтори (по данни, съответно, на библиографските институции PubMed и Scopus). Накратко, д-р Алое е аристократ в транслационната невробиология.
От 1998 г., когато за първи път започнахме да работим заедно в ръководения от него Институт в Рим, понякога го поздравявах с Ehi, mio ABC (Amico, Banca е Capo; „Здравей – на южноиталиански –, Приятел, Банка и Началство“). Фактически, д-р Алое е световноизвестен учен, Научен директор на Института по клетъчна биология и невробиология при Националния съвет за научни изследвания в Рим (1975–2018), почетен член на Fondazione IRET в Болоня и Директор на Център за изследване на NGF (2019–2025) – един от най-добрите ни приятели по мозък-и-сърце.
Роден е в Амантеа на 28 март – нека тази дата бъде чествана като „Ден на Луиджи Алое” (има прекрасни примери затова*). Амантеа, прегърната от Теренско море и планината „Сила“, е крисиво и гостоприемно градче, разположено в регион Калабрия в Южна Италия – Енотрия („Земя на виното“), както са я наричали преди векове в Magna Graecia. В нея, включително в съседна Сицилия, зреят над 600 вида грозде, които пълнят милиони бутилки с вино, изпивани глокално („глобално“ и „локално“).
– Това наистина е една превъзходна evidence-based енология! Но Калабрия е земя и на философите Ксенофан, Зенон, Парменид, Питагор, Томасо Кампанела и на Ренато Дулбеко, Нобелов лауреат за медицина-1975. – казваше Луиджи.
– И на жени с „демонична красота” – допълвах аз. Ако сте в Рим и искате да ги видите, преминавате около 600 км на юг с „Ланчията” на Луиджи. И сте в Амантеа. Тук рибата, виното и слънцето са винаги с вас – това е част от Рая на света, казва Фердинандо, един от амантеанските приятели на Луиджи. bg
– Очевидно, всички пътища водят първо към Калабрия, след това – към Рим, казва Луиджи. Аз добавям: и към „българските килии” (Celle di Bulgheria) – град, основан около 667 г., когато в Италия пристига петият син на кан Кубрат – Алцек, заедно с десет хиляди българи.
Сестрата, една от дъщерите и внучката на Луиджи се казват Розалия – кръстени са на баба му – сеньора Розалия (1878–1965). Тя обичала да казва, че човек, който пие вино, е по-близо до Бога. Изгледала всеотдайно петимата си внуци – Роко, Франко, Луиджи, Розалия и Алфредо, тя емигрирала при сестра си в САЩ, където умряла от носталгия по Калабрия.
През 1967 г. проф. Рита Леви-Монталчини предлага на Луиджи за шест месеца да работи с нея във Washington University, St. Louis, Missouri, USA:
Години след това той ще каже: „Когато приех предложението на проф. Леви-Монталчини, не си представях, че тези шест месеца ще станат осем години и ще оформят цялата ми кариера“. През 1973 г. се връща в Италия – „красивата страна“ (bel paese), работи повече от 40 години в Institute of Cell Biology and Neurobiology в Рим. И става най-продуктивният и най-иновативен сътрудник на Леви-Монталчине в изследванията на NGF. През1989 г. Университетът в Болоня удостоява Луджи Алое с почетното званието Doctor Honoris Causa. През 1999 г. Медицинският университет във Варна също го удостоява с това почетно звание. В нейната книга In Praise of Imperfection („Във възхвала на неперфектното“) Леви-Монталчини има един трогателен пасаж за д-р Алое: „Възхвалям неговата научна интуиция и отдаденост, качества които бяха съществени за успеха на нашите изследвания на NGF”. За които тя получи Нобелова награда за медицина през 1986 г. И с парите, получени от наградата, направи Фондация, която дава степендии за научни проекти на млади колеги – с пожелание да последват нейното дълголетие (1909–2012) и дълготворение.
Тази фотграфия е напревена в Рим на 22 април 2009 г. на Симпозиум, посветен на 100-годшния рожден ден на проф. Леви-Монталчини. Вдясно от нея е Луиджи Алое, вляво – Георги Чалдъков. В ръката ѝ е дипломата за Почетен член на Българското дружество за клетъчна биология, която ѝ връчих след моята лекция.
Сега, малко, но лъчезарна българо-италианска романтика. През 1897–1898 г. поетът Кирил Христов (1875–1944) е живял в Неапол – „пиян от свойте младини”, Южна Италия още повече възпламенява хедонистичните му рефлекси и той ги описава в една „Неаполитанска вечер”:
...Тъй тържествена, омайна –
да мине без любов, ще бъде грях.
С Луиджи и други италиански колеги гостувахме на
Христо Фотев в Равадиново, село близо до Созопол. Тогава Христо ни разказа за „Черните очи” – още един италиански екстаз на любовта на Кирил Христов:
Видях я – ослепяха ми очите
от тая демонична красота.
Между вулкани майка я родила,
в Калабрия – сърца за да мори.
На третий ден аз грабвам китка цвете
и влизам при Розалия...
Но смая се и трепна тя тогива –
и готви се да бяга, да се крий:
„Недей!... Батиста е ревнив... не бива!
Да знай – ще те убий!...”
„Да ме убие!... Нека!... Остави ме!...”
И тигър ревна в моето сърце –
и хубостта, която подлуди ме,
аз грабнах на ръце...
И всичката ми кръв нахлу в главата...
Как можех вече аз да се свестя,
когато и Батиста, и... камата
сама забрави тя?
Запитах Луиджи дали е чувал за българин, който е познавал (в библейски смисъл) баба му Розалия – по това време тя е била 19–20-годишна „демонична красота“.
– И да е познавала този българин, тя не би ми казала. Но знам, че в Амантеа нямаме мъж с име Батиста – отговори Луиджи. След това каза, че „Черните очи” на Кирил Христов му напомнят за „Невярната съпруга” на Федерико Гарсия Лорка:
Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Sicut matribus еt patribus sit Deus nobis („Като с нашите майки и бащи, нека Бог бъде с нас“). Поклон! Светлина, Мир и Обич в Душата ти**, Homo arеte et heuristicus ЛУИДЖИ АЛОЕ. С кончината на д-р Алое светът изгуби голям учен, но остави надежда за всички, които всеотдайно се стремят да подобрят с труд-и-морал качеството на живота си и този на другите.
––––––––––––––––––––––––––––
*За почит на Робърт Бърнс, като национален герой, рожденият му ден 25-ти януари е национален празник на Шотландия, също така се празнува „Burns Night“. А в България се чудим кога да бъде национлния ни празник – на 3 март или 24 май. На 24 май, посветен на Светите братя Кирил и Методий, разбира се! Може – и на Иван Вазов или Пейо Яворов.
** Lasciatelo riposare in pace, ma soprattutto lasciateci vivere con un bel ricordo! („Нека да почива в мир и ние да живеем с хубави спомени за него!“) – нали, „Душата тежи, колкото са спомените в нея“ (Антонио Гомес Руфо). Франческа, съпругата на Луиджи, децата му Силвия, Розария и Джанлуиджи и 5-те внука, както и неговите приятели, останаха да живеят с хубави спомени за него.
Важнослов
Neşe Tunçel – професор в Турция
From: [email protected] Fri, 21 Jan 2025
Arrivederci, Adios, Luigi! I am so sorry, may you rest in peace. You will always be in my good memories, as all the ones in this picture who passed away:
Тази фотография е направена на екскурзията по времето на Симпозиума в Анталия през 1986 г., организиран от проф. Неше Тюнчел – чаровната дама отпред на фотографията. На пърия ред, отляво надясно: вторият е Марко Фиоре*, петият – Луиджи, до него – Антоанета и Георги Чалдъкови.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* С Марко сме започнали преди една година и сега продължаваме да пишем книга за живота на Луиджи, озаглавена: “LUIGI ALOE: From Homo viator to Homo arete et heuriscticus”. Защото неговият живот е лъчезарен пример за главен герой в книга и филм за това как „късметът се усмихва на подготвените“ за (само)реализиране в биомедицинските науки.
Coda – заключение с фотография в Рим през 1998 г.:
