Любов и омраза в Пловдив

"Най-нежният човек, когото познавам"
Най-нежният човек, когото познавам, се казва Желязко, но приятелите му го наричат Жак.
Жак живее в стилна мансарда над бутик за цветя на улица „Железарска“, в „Капана“. Всяка сутрин към 12:30 Жак отваря големите френски прозорци на кокетната си спалня, няколко минути медитира и попива слънчевата енергия. После облича стилно втален панталон, умело комбиниран с тишърт в актуалната цветова гама за сезона, поставя чифт дизайнерски тъмни очила на деликатното си лице и слиза по стълбите до партера, където го очакват букет свежи цветя, комплимент от загадъчен непознат.
Жак никога не използва обществен транспорт или автомобил, в града се придвижва с елегантен велосипед „Пежо“, с кош за покупки отпред и детска седалка отзад. На седалката се вози болонката Трежър, най-добрият приятел и довереник на Жак.

Жак трудно се сприятелява, затова прекарва по-голямата част от времето си с Трежър – ходят на покупки, фризьор и понякога, на рождения ден на Трежър, на масаж.
Жак не консумира алкохол и е веган, но от време на време, когато е в депресия, си позволява малка порция суши и чаша розе – „моят малък сладък грях“, както сам го нарича.
Не знам какво работи Жак, но често го виждам да прекарва следобедите в някое от кафенетата до апартамента си, прелиствайки винтидж издание на „Малкият принц“, с оригиналните илюстрации на Екзюпери, и уреждайки нещо по айфона си.

Веднъж с Жак обърнахме няколко вермута, пуснахме си Адел, почнахме да си правим селфита и да се бием с възглавници. После Жак нещо се обърка, затвори очи и приближи лицето си до моето.
Счупих му ръката, няколко ребра, после, съвсем ненужно, го бутнах през терасата.
Оттогава Жак не ми говори, по принцип му е трудно да говори и ходи след инцидента – затова използвам трибуната да му се извиня – май оувърреактнах, не исках да стане така, Жаки, приятелю, но ти прекали, човече, никой не пуска Адел на Кочев и след това да му се разминава…

От страницата на Васил Кендов