Премиерът на Република Северна Македония призова България да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, според които България погазвала правата на македонците в Пиринския край. Димитър Ковачевски настоява да предприемем незабавни действат и признаем всички права на самоопределилите се като македонци български граждани…
Този ултиматум към България е без прецедент както в практиката на Европейския съюз, така и в двустранните отношения между цивилизовани страни. За първи път страна-кандидат за еврочленство ултимативно поставя искания към страната, която вече е вдигнала ветото за преговори, без кандидатката да е изпълнила нито едно от поставените й условия.
Евроатлантиците в 47-но Народно събрание отстъпиха под натиска на френския президент и вдигнаха ветото върху еврочленството на РС Македония, без Скопие да е вписало българите в македонската конституция, без да е ревизирало учебниците по история и география, присвояващи българското културно-историческо наследство, без да е прекратило хроничната антибългарска кампания…
Ситуацията е уникална за международните отношения и позорна за нас. Затова, след като на 24 юни 2022 г. 170 депутати даваха френски гаранции за капитулантството си пред Скопие, сега те трябва да си посипят главата с пепел и понесат политическата отговорност за този акт на национална измяна.
Ако сме нормална и суверенна държава, новият служебен външен министър Иван Кондов е длъжен да извърши следното: да изпрати нота до френското външно министерство и поиска незабавна интервенция пред македонистите в Скопие. Защото не друг, а точно президентът Макрон е гарант на евроспоразумението ни с РС Македония.
И докато чакаме „парижката нота“ на служебния външен министър, от Скопие дойде новина, която налага българска нота и до Държавния департамент.
В изявление пред Македонското радио и телевизия посланикът на САЩ в Република Северна Македония Анджела Агелер обвини България, че „използва много агресивен език срещу Скопие“.
Като служител на Държавния департамент, пряко подчинен на Белия дом, американският посланик в РС Македония изразява официалната позиция на Съединените щати по българо-македонския конфликт. Сиреч, посланик Агелер казва на България това, което американският посланик в София Кенет Мъртън не смее публично да ни каже.
До момента не сме чули родното МВнР публично да е реагирало или конфиденциално да е наредило на българския посланик във Вашингтон да поиска разяснение от Държавния департамент.
Всяка уважаваща се държава е длъжна да стори това в рамките на 24 часа. Ала познавайки васалния характер на нашата дипломация, това няма да се случи и в следващите 240 часа. Защото вроденият ни конформизъм и страхът от „Големия брат“ са сковали сетивата и съвестта на дипломацията ни.
И още едно обидно за нас изявление на Анджела Агелер е повод за реакция. То звучи така: „Голям късмет е, че съм посланик на САЩ в Скопие, а не в София…„
Двете откровения на посланик Агелер са небалансирани и повече подхождат на адвокат, но не и на дипломат. При това щатският посланик в СР Македония визира трета страна, което е вербално действие, недопустимо по Виенската конвенция и изобщо не влизащо в дадените й пълномощия.
Едва ли е нужно да анализираме нулевата аргументация на твърдението за „агресивния език“ на България. Но е добре да припомним, че у нас не бият "македонци", не рушат културни клубове и не репресират на база заявена национална идентичност. Посланик Агелер очевидно не знае, че не България, а РС Македония не изпълнява нито едно от поетите задължения по Договора за приятелство от 2017 г. и най-вече отказа от езика на омразата.
А безпрецедентното за дипломатическата практика откровение за „големия късмет, че е посланик в Скопие, а не в София“ издава неофициалното мнение сред служителите в Държавния департамент за посланическата позиция в София. Което е повод за тъжна равносметка след 34 години унизително коленичене пред янките.
За България е особено тревожна и проведената на 18 май среща на Димитър Ковачевски с американския посланик в Скопие, на която Анджела Агелер се е солидаризирала с балканската политика на РС Македония, разбирай и с антибългарския й реторика.
Не сезираме ли ЕС за недопустимите претенции за „македонско малцинство“ от македонския премиер, утре Ковачевски ще предяви и териториални претенции към Пиринския край.
Не реагираме ли пред Държавния департамент за неверните и обидни изявления на американския посланик в Скопие, утре може би ни чакат щатски санкции заради „агресивното искане на София за вписване на българите в македонската конституция“...
И тогава ли ще мълчим, както сега българското МВнР мълчи?
-------------------------
Щом евроатлантическата ни дипломация прекланя глава, когато македонският премиер и американският посланик в Скопие говорят с езика на Коминтерна, дали пък САЩ и Европейският съюз не са политкоректни копия на Съветския съюз?
Велизар Енчев
Охридска школа
преди 11 месеца
Когато питах баба ми родена на територията на днешна Северна Македония какви са се чувствали, ми отговаряше "Как какви-българи". Много вероятно е "стратегическите интереси" на големия брат да включват опита за отделяне на част от България, най-русофилската страна в Европа трябва да бъде "поставена на мястото й", пък ако се стигне до "горещо" развитие на нещата, впк- то ще заработи някой и друг долар. Глас в пустиня, г-н Енчев, тези, към които се обръщате са заети кой с броене на милионите/милиардите си, кой със спасяването на кожата си. Да си припомним част от стихотворението на Вапцаров "Земя": "И мурите в буря илинденски приказки пеят, над Охрид лазура е толкоз просторен и син, а още надоле е светлия бряг на Егея...Моя страна! Моя прекрасна страна!"
Коментирай