МИЛОСТ ЗА ТРОТИНЕТКАТА

Някой трябва да поеме вината за съдбата на Даниел, когото всички наричаме Емили Тротинетката.

Това, което се случи с него/нея е част от болестта на обществото да не казва истината.

Напротив, обществото усили лудостта на психически неуравновесения Даниел. И той експресивно получи увереност от всички нас – че няма нужда да се лекува психически, а че трябва да се промени. Тоест да мине през прехода “мъж-жена”.

Поемам и признавам вината си като журналист спрямо Даниел. Не му казах какво мисля и не го казах ясно публично, защото това, което мисля не е политическо коректно.

Медиите дадоха смелост на Емили да убие Даниел с хормони и самочувствие. 
Днес Даниел трепери от напрежение в съдебната зала и постоянния арест. Ако сте милостиви, трябва да признаете грешката с това дете. Той не знаеше кое е добро и зло, затова и сбърка. И това не е свързано с избора му на пол.

Аз видях хиперактивен, извън широката норма объркан човек, чийто хистерии се поощряват от приятелите му и журналистите. Той беше опиянен от купоните с лесбийки, (кой не би бил), прехода си, свободата си и реално имаше един проблем – нямаше кой да му каже, че свободата му да се самоопределя се беше превърнала в бяс.
Даниел не е добре психически, а ние го поощрихме да “бъде себе си”. Той се загуби в нашия страх да му кажем това, което мислим.

Но той беше и това, което новият социален инженеринг и политиката на ЛГБТ+ го направи.

Аз знам какво не можах да му кажа и със съжаление и закъснение ще го напиша тук. Полът е психо-биологичен конструкт и желанието за смяна на пола може да бъде и психическо отклонение.
Не посмях да кажа публично тази мисъл, дори аз, който непрекъснато съм преследван за такива мисли.
Или именно поради това.

Даниел има нужда от лечение. Нека бъде какъвто иска. Но някой трябва да го извади от объркаността му и болестната хипер-активност.
Даниел е диагноза, моя и ваша. Смилете се над това момче. Или момиче, не знам.

Знам само, че има нужда да бъде лекуван и да не бъде поощряван в беса си. И за да бъда разбран правилно – не казвам, че трябва да се лекува неговият преход.
Той има други психологически проблеми, свързани или не с желанието му за преход.
Всеки, който го е срещал е видял това.
Но всички замълчахме. Новото приличие унищожава прости истини.
Или не е така, кажете ми?

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/