Когато преди две години пътувах към град Мерциг в Германия, за да посетя завода на един от най-големите вносители на скъпи лекарства от Източна Европа – мощната немска компания “Колфарма”, аз вече бях получила второто им писмо, с което те анулираха нашата среща.
Най-напред с радост се съгласиха да ми покажат техния завод и да отговорят на поставените от мен въпроси, но само след няколко дни получих второ писмо за отказ със съвсем друг тон. Не можели да ме пуснат в завода и да разговарят с мен, тъй като моят интерес към тяхното предприятие бил “само инструмент за ясно видимите в предишните ми предавания разследващи действия, насочени срещу сегашния заместник-председател на Парламента, който преди да поеме този политически пост, ръководеше като предприемач, предприятие за търговия на едро на лекарства. Не можем да бъдем инструментализирани във вътрешно-политически дебати и спорове”. Така завършваше второто им писмо.
Явно, от “Колфарма” са послушали търговските си партньори от Балканския регион да не застанат пред нашата камера.
Въпреки това, аз написах на г-н Тило Баурот – член на УС на “Колфарма”:
“Дори да не искате да се срещнем, аз пристигам. И ще проведа разследването си пред бариерата на “Колфарма”.
Така и направих. Защото, аз наистина провеждах от няколко месеца журналистическо разследване за обществената Българска национална телевизия. И бяха излъчени вече няколко издания за паралелния износ на скъпи лекарства от България.
Проследихме цялата схема, при която скъпи животоспасяващи лекарства, реимбурсирани от НЗОК и внасяни в България на много ниски цени, веднага се изнасят от фирми в европейски държави. И там те се продават на цени – в пъти по-високи. В същото време, тези лекарства липсват в аптеките в България. Болните страдат, оплакват се, протестират, гневят се. И те са застрашени от недостига на тези лекарства, предназначени за България и за българските пациенти.
В същото време, някои търговци правят огромни печалби с бързи и точни удари. За сметка на болните.
Паралелният износ проследихме в схема на фирми в лекарствения бизнес на фамилията Марешки. Именно, защото те са свързани с български политик. Веселин Марешки е лидер на партия “Воля”, представена в българския парламент и е заместник-председател на Народното събрание.
А лидерът на крайнодесните във Франция с нейния опозиционен “Национален сбор” – Марин Льо Пен, вече два пъти посети България по покана на Марешки. И това беше знак за подкрепа на партия “Воля”. Тогава в София, преди европейските избори 2019-та, Льо Пен обяви, че Европа имала нужда от лидери като Веселин Марешки. И се обърна към него с думите: “Mon cher Веселин!” (бел.ред. – “Скъпи Веселин”). И заяви, че идеите на патриотичните сили в Европа се припокривали само с тези на “Воля”.
Българската партия “Воля” стана член на семейството на “Движение за Европа на нациите и свободите”, но не успя да изпрати свой депутат в Европейския парламент. Само че на практика французойката Льо Пен легитимира Веселин Марешки като политик.
А моето разследване беше за бизнеса с лекарствата, който от години върти фамилията Марешки. И отидох в Германия, за да покажа в немската компания “Колфарма” едни фактури, според които свързаната с фамилията Марешки фирма “Трейднет България” им е продала лекарството “Хумира” за болни от ревматоиден артрит за 2 395,89 лв.
В Германия “Колфарма” препакетира българската “Хумира” и упътването вече е на немски език. И “Хумира”-та отива в аптеките в Германия на цена от 1862 евро и 11 цента.
А “Трейднет България”, която прави този износ на лекарствата, е свързана с фамилията Марешки. Ние разкрихме, че рускинята Нина Катченко купува въпросната фирма от майката на политика Марешки – Веска Марешка, и я прави свой пълномощник. Трябва някой да върти бизнеса в България, защото Катченко е на над 70 години и живее в малкото селище Дубовка край Волгоград в Русия на семейни начала с бащата на съпругата на Веселин Марешки – Светлана Марешка.
А “Хумира”-та в България пристига от производителя – американската компания “АБВИ”, на цена от 1823,26 лв.. Вносът е отново чрез фирма, свързана с фамилията Марешки – дистрибутора на лекарства “Фармнет” .
Като се има предвид, че фамилията притежава и веригата аптеки “Марешки” в България, ясно е, за какъв огромен бизнес става дума.
Внасяш от САЩ лекарство на ниска цена за България, реимбурсирана от Здравната каса и после го изнасяш за Германия на два пъти по-висока цена! И българските пациенти остават без лечение.
А в две аптеки “Марешки” на пациенти са дали “Хумира”, чиято опаковка е на български език, но на самия инжекционен разтвор има надпис на турски език. Тоест, в аптеки в България е попаднала контрабандна Хумира от Турция. Забранен е вносът в България на лекарства от Турция, защото тя е държава извън ЕС. И нашето разследване ни отведе и в Турция, където се оказа, че там въпросното лекарство в аптеките е два пъти по-евтино от България…
Въпреки това се изненадах от писмото на немската “Колфарма”.
Аз ги питам за фирмата на рускинята Нина Катченко, а те ми отговарят за политическия лидер и заместник-председател на Народното събрание Веселин Марешки! Та той по документи отдавна е излязъл от бизнеса с лекарствата. От месец май 2015 година Марешки е извън управлението на дистрибутора “Фармнет”. Няма и собственост в нито една фирма в търговията с лекарствата.
Аз питам немската “Колфарма” за търговията с лекарствата, а те започват отговора си с политиката в България!
Тогава, през 2017-та попитах в разследването:
Да не би от Колфарма да откриват връзка между политиката и лекарствения бизнес у нас?
Днес мога да отговоря: Да. Има такава връзка.
И тя прерасна в политически процес над журналист.
Веселин Марешки, заедно с майка си, 74- годишната Веска Марешка, както и две от семейните им фирми, заведоха дело срещу мен за това, че съм им нанесла неимуществени вреди със седем излъчени издания на предаването “Открито” по БНТ през 2017г. и 2018 година. Става дума за това мегаразследване за паралелния износ. Техните искове са за общо 20 000 лв. Марешки били претърпели стрес, психически дискомфорт и безпокойство, защото предаванията с моето журналистическо разследване били предизвикали негативно отношение на обществото към ищците в много други медии.
Гражданското дело се проведе в Софийския районен съд в две заседания.
В съдебната зала бяха изгледани въпросните издания на предаването „Открито”. Бяха разпитани свидетели. Адвокатите на Марешки доведоха двама депутати от партия “Воля”, за да свидетелстват срещу мен.
Всеки детайл от моята журналистическа работа беше подложен на доказване. Нямах притеснение за себе си, защото всяка моя дума е базирана на документ. А и имаше реален резултат за обществото от това разследване. В Народното събрание беше приета промяна в закона, за да се ликвидират вредните последици от паралелния износ на лекарства, които ощетяват българските пациенти. И сега, всеки момент ще бъде въведена електронната система за наблюдение на лекарствата в аптеките у нас. Тази система няма да допусне износ на лекарство, ако то липсва за пациентите в аптеките и свети в “червено”.
Освен това, Специализираната прокуратура образува досъдебно производство, свързано с покупки в страната на лекарствени продукти и удостовери това писмено пред съда.
Делото приключи на първа инстанция. Спечелих го.
Съдът реши, че всички факти в 7-те издания на предаването “Открито” са резултат от добросъвестно проверена информация и не следва да нося отговорност за разгласяването на фактите. Освен това, съдът намира, че моите действия не са противоправни и поради това, че не следва да нося отговорност за евентуално претърпени имуществени или неимуществени вреди от ищците.
Съдия Стою Згуров от Софийския районен съд пише, че не следва аз “да нося отговорност и за оценъчните си съждения, защото те представляват част от упражненото право на свобода на словото, допустима критика спрямо публична фигура, каквато е ищецът Веселин Марешки и свързаните с него фирми”.
Според съда, в производството по делото не се е установило, че ищците Веселин Марешки и Веска Марешка са претърпели стрес, психически дискомфорт и безпокойство, вследствие на процесните предавания, а само че ищецът Марешки е изпитвал известно неудобство от това да му задават едни и същи въпроси. А ищцата Веска Марешка спряла да пее песни и преустановила кариерата си на фолклорна певица и спряла да посещава град Троян – родното място на бащата на Веселин Марешки.
Моят защитник – известният адвокат Александър Кашъмов, с практика по дела за защита на правата на човека, коментира решението на съда така:
“Радвам се, че българският съд в това решение се приобщи към европейския стандарт и утвърди основите на правовата държава в България. Очевидно е, че това е политически процес. Когато заместник-председател на парламента и лидер на политическа партия, която е в управлението на страната, заведе дело срещу журналист, провел журналистическо разследване, свързано с неговия бизнес, няма друг начин, по който да бъде тълкувано и разбирано едно такова дело.
Това, което е важно, че според европейските стандарти, в тези случаи свободата на словото и разследващата журналистика се ползват с една висока защита.
И обратно – публичните фигури от своя страна са длъжни да търпят този обществен интерес и тези разследвания, защото, както се изразява Европейският съд за правата на човека, те съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение от страна на цялото общество.”
В съда срещу мен се изправиха и двама депутати от партия „Воля” – Пламен Христов и Гергана Стефанова. Те бяха свидетели на своя лидер Веселин Марешки. Признаха, че са обсъждали делото в стаята на партията в парламента. И тогава ясно се видя в съдебната зала, че всъщност става дума за една организирана акция, целяща да ограничи свободата на словото. И да запуши устата на разследващия журналист, за да бъде гарантиран медиен комфорт, вероятно и за в бъдеще, не само на един партиен лидер, но и на цялата тази партийна група. Но политическите партии и особено тези, които са на власт, дължат отчетност на обществото.
А обстоятелството, че се явяват народни представители, за да потвърдят и свидетелстват, колко бил засегнат техния лидер е признак на лош вкус и недемократично мислене от страна на една партия, която претендира да е част от демократичния живот в страната. И участва всъщност в управлението. Защото, по-голямата част от решенията и законите в Парламента се гласуват с тяхна подкрепа. Публична тайна е, че тя е и открито заявена подкрепа. Само в определени предизборни моменти се разиграва дистанция от властта, но това го правят и останалите участници в управляващата коалиция.
Обсъждането на едно такова дело в стаята на партия “Воля”, под покрива на парламента, доказва само едно:
Тук не става дума за някаква действителна уязвеност, а за опит да бъде запазен в медиен вакуум образът на лидера. Тоест, да бъде постигнат имунитет от критика, против европейските стандарти. Наличието на публичен дебат е един от стандартите за демократичното общество. Участниците в него и особено ръководителите на политически партии се ползват с публичност и са длъжни да търпят критика.
А това дело показва, че не само не се търпи критика, а и се създава цялостна организация да бъде смачкан журналистът.
Mon cher Веселин! Ясна ми е целта:
Никой друг журналист да не си и помисли, че ще прави критика на политическите лидери.
Невъзможно е да се случи!
от Валя Ахчиева
https://euractiv.bg
