Държава, в която миенето на улиците в столицата е събитие, няма как да внуши респект. Може да предизвика удивление, сетне съжаление. Съчувствие, кой знае? Държавата е България и е член на клуба на богатите вече десет години, от които през последните пет миенето на столичните булеварди и улици в централната градска част е ритуал, разгласяван като нещо извънредно. Не само това. Разказван е като изключителна загриженост на общинската власт (от 2005 г. до момента София се управлява от ГЕРБ) за чистотата на града, макар че що за чистота е това и що за загриженост? Друго е. Нарича се опит за справяне с наднорменото съдържание на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха и избягване на санкции от Брюксел защото заплахата от глоба вече е реална.
Проблемът води началото си
от приемането ни за член на ЕС, когато би трябвало качеството на атмосферния въздух да е в съответствие с европейските еконорми. Но не е бил. Въпреки драстично високите нива на ФПЧ страната ни иска да бъде освободена от спазване на конкретния показател за чистотата на въздуха през 2009 г. и още веднъж през 2013 г., но молбата е отхвърлена. Есента на 2010 г. Европейската комисия стартира процедура срещу България за нарушаване на общностното право по отношение на нормите за съдържание на фини прахови частици във въздуха, регистрирано през 2007 и 2008 г. Тогава управляващите успяват да измолят удължаване на срока (крайният е бил юни 2010 г.) за постигане на европейските норми, като обещават общините, в които има констатирано завишено съдържание на ФПЧ, не само да актуализират програмите си за преодоляване на проблема, но и да започнат да ги изпълняват. Става въпрос за 30 общини - Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Добрич, Камено, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Пирдоп, Плевен, Пловдив, Раднево, Русе, Смолян, София, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен. Като основни причинители на замърсяването към онзи момент са посочени енергетиката, промишлеността и битовото отопление, а също и транспортът, строителните и ремонтните дейности и хигиената на пътната инфраструктура.
Общинските планове са написани според очакванията на Брюксел, но наличието им не води до реален резултат. Доклад на Европейската агенция по околна среда за 2012 г. сочи България като "първенец" по замърсен въздух по отношение на съдържанието на ФПЧ. Процентът на населението, изложено на наднормените нива на ФПЧ е близо 90% и е значително над средния за Европа (38%). През годините има регистрирани превишения на допустимите норми за прахови частици в пъти. Ето защо през септември 2015 г. срещу страната ни е заведено дело в Европейския съд за систематичното и постоянното неспазване на пределно допустимите норми за замърсяване на въздуха в годините между 2007 и 2014, и непредприемането на адекватни мерки то да бъде преодоляно.
Миналата седмица стана ясно, че съдът в Люксембург е решил, че българските власти са закъснели с предприемането на "мерки за подобряването на въздуха във възможно най-кратък срок" и че на територията на цялата страна "системно и постоянно" е допускано превишаване на съдържанието на ФПЧ. В осъдителното решение
няма наложени санкции,
но ако властите продължат да нехаят или пък да имитират дейност, казано по нашенски "да отбиват номера", както постъпват години наред, България ще бъде глобена. Засега сме осъдени да платим само разноските по делото.
Математически модел на учени от Италия, Франция и Австрия, правен миналата година, предвижда, че през 2030 г. България ще има четири града с изключително мръсен въздух - София, Пловдив, Плевен и Велико Търново и още девет с много замърсен. Къде е източникът на проблема? Оказва се, че не е толкова лесно да се установи. Обикновено става дума за комбинация от фактори. За столицата например, докато през 2007 г. около 25% от замърсяването с ФПЧ е причинено от промишлеността, през 2010 г. процентите вече са само 5%. Металургичният гигант "Кремиковци" не работи, нарязан е на скрап и макар софиянци да дишат по-чист въздух (без превишението на нормите за прах), общинските чиновници вече няма кого да сочат за виновен. Лъсва несъстоятелността на програмите, които пишат, и липсата на визия за решаване на проблема.
Последните доклади за София сочат като основни източници на замърсяване с фини прахови частици транспорта (63%), битовото горене (27%), строителството (4%) и промишлеността (5%). Хвалбите с построяването на метрото, закупените нови трамвайни мотриси, тролейбуси и автобуси олекват, понеже направените разходи нямат съществен принос за намаляване съдържанието на ФПЧ в атмосферата. Залъгването, че с прости еднократни и спорадични мерки могат да се решат трайно сложни проблеми, е пагубно и това се вижда през годините в сагата с праховите частици. Не е нужно да ни го казват от Европа или пък да търсим из интернет показанията на станциите, които правят замервания. Замърсяването е пред очите ни. Достатъчно е да застанете на кръстовищата на Сточна гара, Орлов мост или Петте кьошета в столицата в часове на интензивен трафик. Въздухът е непрозрачен. Вижда се с невъоръжено око и от неспециалисти. Както и това, че градът е заприличал на огромен паркинг.
Вместо да разсъждава как да "свали" столичани от колите, които масово бръмчат с по един човек в тях, общинската управа вдигна цената на билетчето до 1,60 лв. Гражданите посмятаха и решиха, че им е по-изгодно да си ползват автомобилите. При автопарк, в който 87% от колите са на възраст над 10 години (по данни на Българска асоциация електрически превозни средства) и при почти либерален режим на достъп с тях до централната градска част, комбинирано с мръсните улични настилки,
ефектът е предвидим и безрадостен
Административният съд отмени наредбата за цената на билетчето като необоснована, но общинската администрация обжалва на горна инстанция. В същото време кметът Йорданка Фандъкова залъгва гражданите с някакви намерения за безплатен транспорт в дните с повишено съдържание на ФПЧ в атмосферата. Мярката вече е рутинна за Париж, Талин и Будапеща, но ние тепърва евентуално ще я прилагаме.
Работата на нашенските "феи" с метлите, почистващи тротоарите, също няма как да остане незабелязана. Напротив! Забелязва се и то отдалеч, понеже облаците задушаващ прах, които съпътстват примитивния начин за поддържане на хигиена, оставят трайни следи както в атмосферата, така и в дробовете на всички, които са наоколо. Този феномен не е "привилегия" единствено на столичани. Той си е наш, български, среща се във всички населени места.
Другият голям виновник за присъствието на ФПЧ във въздуха е изгарянето на въглища и мокри дърва за отопление и приготвяне на храна. А също и на автомобилни гуми и всякакви отпадъци, които могат да горят. Проблемът е социален и опира в масовия случай до въпросите за енергийната бедност, мизерното равнище на доходите, сегрегираните квартали и начина на подпомагане на социално слабите групи. От него не можем да отделим и случващото се с топлофикациите, в частност със софийската, която единствена е общинска собственост. Невъзможността за ползване на услугите на дружеството (заради ниския стандарт на живот) води до търсене на по-евтини начини за отопление. Евтиното обаче често излиза по-скъпо и рефлектира върху цялата общност. Ето защо, когато се дискутират проблемите със замърсяването с ФПЧ, не бива да се решават на парче, а трябва да се обмислят в целостта им.
През този програмен период 115 млн. лв. са заделени по ОП "Околна среда" за мерки за по-чист въздух. През отминалия период парите бяха 310 млн.лв. С тях се накупиха нови превозни средства за градския транспорт, но те нямаха съществен принос за намаляване на съдържанието на ФПЧ във въздуха. Какво ще се случи с новите милиони, предстои да видим. Ще видим и какво ще реши Столичният общински съвет, който тепърва в края на април ще приема мерки срещу мръсния въздух. От анонсираните намерения, публикувани чрез фейсбук профила на кмета Йорданка Фандъкова, остава впечатление за хаотичност и за
атакуване на последиците,
а не на причините. Онова, което се предвижда, е спиране от движение на автомобилите без катализатор, система за ранно предупреждение на гражданите при високи нива на ФПЧ, безплатен градски транспорт и ограничаване на движението на автомобили в дните с превишени норми на ФПЧ, информационни кампании за вредата от отопляване на твърдо гориво, закупуване на електробуси, нови велоалеи и буферни паркинги. Какво от предложеното ще бъде прието, а кое от приетото ще се реализира, е трудно да се каже. Ясно е, че поредните милиони ще бъдат усвоени, както и че ако няма ефект за общността, глобата няма да ни се размине.
Според Наредба №12 на Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването праговата стойност на средноденонощната норма на ФПЧ10 за опазване на човешкото здраве е 50 µg/m3. Допустимият брой превишавания през годината е 35. Праговата стойност на средногодишната норма е 40 µg/m3 и превишавания не се допускат. Нормите са в сила от 1 януари 2009 г.
Мръсният въздух и повишеното съдържание на ФПЧ е посочено от медицински специалисти като причина за заболяването на 118 000 българи годишно и за смъртта на 18 100.
Светла Василева
http://duma.bg
