В мрежата няма около 60 вида хапчета за сърдечно-съдови болести
Пациенти търсят из цялата страна антитромботични медикаменти
Някои нямат генерични заместители
Над 400 лекарства липсват в аптечната мрежа, коментира пред “Труд news” председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Той обясни, че проверка в системата показва, че няма 383 медикамента по лекарско предписание и още 50 без рецепта. За сравнение критикуваната от фармацевти система СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти) показва недостиг едва на 57 лекарства!
Николай Костов подчерта, че най-съществени са липсите на медикаменти за нервната система, за храносмилателната и за сърдечно-съдовата.
За нервната система в аптеките не могат да се намерят 46 медикамента. Сред тях са важни психолептици като ксеплион, който като поддържащо лечение за симптомите на шизофрения при възрастни пациенти, както и зипадера, от същата група. Няма и абилифай (за шизофрения и биполярно разстройство) и лирика (противоепилептично средство, използвано и за болка).
Липсват няколко препарата за диабет като тражента- използва се при “диабет тип 2” при възрастни, левемир (300 единици) за контрол на високите нива на кръвна захар, новомир 30- модерен инсулин с бързо действие. Често изчезва от пазара и оземпик-а, който масово се използва и за отслабване.
За сърдечни и съдови заболявания липсват около 60 лекарства по аптеките, някои от които нямат генерици и са животоспасяващи, като еликвис, който се използва за предотврявяване образуването на кръвен съсирек в сърцето при пациенти с неправилен сърдечен ритъм (предсърдно мъждене), както и за лечение на кръвни съсиреци във вените на краката (дълбока венозна тромбоза). Сериозен недостиг има на 15 вида антитромботични лекарства, подчерта Николай Костов и даде пример с кимбек (срещу образуване на кръвни съсереци в мозъка), празугрел (за лечение на заболявания на кръвта и лимфната тъкан) и клексан (за предотвратяване и лечение на кръвни съсиреци, често след операции и инфаркти).
От антибиотиците проблемни остават зинат, суметролим и нолицин.
Според Николай Костов причини за липсата на толкова много медикаменти от пазара можем да търсим в продължаващия износ към страни, където цените са по-високи, ниските цени на българския пазар чуждестранните компании, както и производствени проблеми на фармакомпаниите.
Фармацевти коментираха пред “Труд news”, че системата СЕСПА не решава ефективно проблема с дефицитните лекарства. Тя дори не регистрира всички липсващи на пазара медикаменти.
Семейства купуват нерегламентирано препарати от сайтове
Единственият медикамент срещу глисти изчезна от пазара
Според информация за последните 30 дни от приложението “Намери своето лекарство” цитирана от изпълнителения директор на БАРПТЛ Боряна Маринкова към момента най-често сигнализираният продукт е Зентел. Това са таблетки от 400 мг за лечение на инфекции, причинени от различни паразити включително глисти, острици, тении и други. Това лекарство няма доставки от 15 декември 2025 година, за което производителят му е подал уведомление по закон на 11 ноември 2025.
Обява в интернет за внесено нерегламентирано в страната лекарство срещу глисти.
Не е посочил точни причини за прекъсването, но датата, на която е заявил, че ще заяви вноса отново е 1.12.2027. Няма друго лекарство у нас със същата активна съставка albendazole и пациентите вероятно търсят аналози в чужбина или се излагат на риск, като купуват от нерегламентирани канали онлайн. “Информираме пациентите, че няма доставки и ги насочваме към консултация с лекар за търсене на налична терапия у нас, като също ги информираме за опасностите от търсене на лекарства с рецепта за покупка в сайтове и групи”, коментира Маринкова.
Второто най-често сигнализирано лекарство в приложението е за антидепресантът Amitriptyline MYLAN, таблетки от 25 мг, които са окончателно спрени за продажба у нас от края на миналата година по искане на производителя им и подадено уведомление към ИАЛ.
На трето място по брой сигнали в приложението е лекарството за сърце Corlentor таблетки 7,5 мг, за което притежателят на разешение за употреба е подал сигнал за прекъсване на продажбите у нас поради производствен проблем от 27.04. до след 01.06.2026 г.
По отношение на Еликвис получаваме единични сигнали, като до момента сме успели да намерим на всички търсещи пациенти в рамките на работния ден, в който сигналът е подаден.
Блиц
Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването, пред „Труд news”:
Компании напускат България ни, или вадят продукти
от реимбурсация
- Какви са причините за липса на лекарства на пазара ни?
- Причините са няколко - вътрешните са свързани с две регулации - механизма за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който задължава компаниите да върнат преразхода над бюджета по групи лекарства, който се изчислява на всяко тримесечие. С всяка следваща година процентът от ръста, който трябва да бъде върнат става все по-голям. Към момента връщанията достигат около 30%, като очакванията са те да нарастват прогресивно в следващите години, ако нещо не се промени. Това води до нежелание на някои компании за навлизане на пазара в България, а други решават да напуснат или да извадят продуктите си от реимбурсация. Втората причина е ценовата ерозия, вследствие на външното и вътрешно ценово рефериране, което редуцира цената на продуктите до нива, които са неизгодни за компаниите.
- Съществува ли риск от увеличаване броя на липсващите лекарства заради изтегляне от пазара ни?
- Съществува, да. Както заради гореизброените причини, така и заради политиката на президента Тръмп за “Най-облагодетелствана нация”, която цели да притисне фармацевтичните компании да инвестират в САЩ, а също и да намалят цените на продуктите си за пациентите там. Американският пазар е много по-изгоден за компаниите, тъй като цената на продуктите им там не е регулирана, за разлика от цената на същите в Европейския съюз.
Съгласно СЕСПА, към днешна дата лекарствените продукти в недостиг са 57.
У нас касата плаща по 150 евро на човек за лекарства, в Европа - се падат по 500 евро
Бюджетът за лекарства на НЗОК свършва през септември
Компании може да откажат договори с касата
На помощта на НЗОК за своето лекарствено лечение разчитат 1 600 000 български граждани всяка година. Това са хора, които в аптека или в болница получават медикаментозно лечение, което лекарят им е предписал и касата го заплаща, а не те от джоба си, коментира пред “Труд news” Деян Денев, който е изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той обясни, че за тази година се очаква общата стойност на всички изписани лекарства по каса, с надценки и ДДС да е около 1,8 млрд. евро. Различните разчети показват, че бюджетите покриват едва около 70 на сто от тази стойност. “Върху основата на тези изчисления се базира и твърдението, че бюджетът за лекарства, той не е приет още, но бюджетът на НЗОК за лекарства би се изчерпал през август-септември тази година”, категоричен бе Денев.
За последните месеци от годината касата може да остане без пари да се разплати с болниците и аптеките за предписаните лекарства.
За да се запълни дупката, която остава в бюджета, НЗОК разчита на компенсаторен маханизъм - сключват се договори с производителите и се очаква те да възстановят разликата. Над половин милиард евро касата ще поиска от фармацевтичните компании, които доставят лекарства в България, за да покрие този свръхдефицит за лекарствена помощ, поясни Денев. За да се сключат обаче договори, първо трябва да има приет бюджет за 2026 г. и този бюджет да е адекватен. Ако се очаква на базата на замразен бюджет (т. е. не по-висок от миналогодишния, без адекватно увеличение), тези договори да бъдат сключени и компенсаторният механизъм да работи, би било твърде рисково, каза още шефът на ARPharM. Той подчерта, че ако компаниите откажат участие в компенсаторния механизъм, касата ще свърши парите още през август, ако не през август, най-късно през октомври и за последните месеци няма да има пари да се разплати с болниците и аптеките за предписаните от лекари, приложени, или получени от пациентите лекарства, които се отчитат към НЗОК.
Денев подчерта, че индивидуално решение на всяка фармацевтична компания е как да оперира на българския пазар и какви да са договорните є отношения с касата. Но ако в ангажиментите, които касата изисква от компаниите няма икономическа логика, т. е. изисква се възстановяването на толкова голяма сума, че води до отрицателни цени в някои случаи, може да се очаква компаниите да преосмислят участието си на българския пазар, коментира още Денев.
Средната стойност на възстановяването от фармацевтичните компании в момента е от порядъка на 40% от приходите им.
В България касата отделя около 150 евро на човек от населението за лекарства годишно. Ако сравним с големите държави в Европа, при които икономическите възможности са по-големи, заплащането е около 500 евро на човек от населението, обясни Денев.
Той кацза още и че пазарът за миналата година само на продукти по лекарско предписание е около 3,4 млрд. евро, от които 1,8 млрд. евро е стойността на изписаните по каза лекарства. Останалата част са платени от пациентите.
trud.bg
