Чакат ни по-високи сметки за отопление, най-тежко е при тези на газ
Поскъпването на нехранителните стоки е по-голямо от това на храните
Дизелът поскъпна с 55% за година
Поскъпването на горивата за автомобили, на услугите и като цяло на нехранителните стоки е по-голямо, отколкото на храните, показват данни, които бяха представени от Виолета Иванова, ръководител на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИО) на КНСБ. През миналата година ситуацията беше различна и храните поскъпваха повече.
Покачването на цените на нехранителните стоки и услугите, които са най-необходими за живота на хората, е със 7,2% за година, показват данните на КНСБ към края на септември. Същевременно повишението на цените на храните е с 5,3%. Към края на септември миналата година ролите бяха разменени. Поскъпването на нехранителните стоки беше с 6,1% на годишна база, а на храните със 7 на сто.
По отношение на нехранителните стоки най-голямо е покачването на цените на горивата за автомобили. Цените на дизела са нараснали с 55,3% за година, а на бензина с 33,9 на сто. Покачването на цените на горивата в България е по-голямо, отколкото в повечето страни от ЕС. Средното поскъпване на дизела за държавите от ЕС е с 40,1 на сто, а на бензина - с 27,3%. Основната причина за това е, че горивата в България са едни от най-евтините. Затова едно и също увеличение на цените в центове в България и в други държави от ЕС, представлява по-голямо повишение в България, измерено в проценти.
Но не само цените на бензина и дизела тежат на домакинските бюджети. Природният газ само до септември е поскъпнал с 18,7% спрямо същия месец на миналата година. Допълнително през октомври и ноември също имаше повишение на цените. От 1 ноември цената на газа нарасна с 32,5 на сто. В резултат през ноември горивото е по-скъпо с 87,5% спрямо началото на годината. Причината за това е продължаващата криза с доставките на горива от Близкия Изток, като допусканията са тази негативна тенденция да се затвърди и през последните месеци на настоящата година. Поскъпването на газа ще доведе до голям ръст на сметките за отопление на хората, които се отопляван на това гориво. Бизнесът ще трябва да калкулира по-високите цени на газа в крайните си продукти, което според КНСБ може да генерира нов инфлационен натиск на пазара. Малки предприятия са изложени пред риск да фалират, каза Виолета Иванова.
Според данни на Световната банка и Министерство на енергетиката, около 28% от населението на страната е засегнато от енергийна бедност. Това означава, че над 1,8 млн. българи попадат в тази категория. 19% от домакинствата не успяват да поддържат достатъчно топли жилищата си. По този показател сме на едно от челните места в ЕС. Средно за държавите от ЕС 8,8% от хората не могат да отопляват домовете си адекватно.
За отоплителния сезон 2026/2027 г. предвидените бюджетни средства за помощи за отопление са 321,95 млн. евро. Очакванията са с тези пари да бъдат подкрепени около 350 хил. човека и семейства в страната. Но не всички, които се нуждаят, ще бъдат подкрепени, каза Виолета Иванова.
Токът за домакинствата поскъпна с 3,5% за година, а парното - с 5,3 на сто. В резултат, независимо с какво се отопляват хората, разходите за поддържане на топлината в домовете им тази зима ще бъдат значително по-високи.
Не само енергията и транспортът са поскъпнали значително. Продължава тенденцията на увеличение на цените на всички основни групи услуги, независимо от сферата, каза Виолета Иванова. В здравеопазването покачването на цените е с 4,8% за година, като лекарските услуги са поскъпнали с 9,5 на сто. В сферата на личната хигиена повишението на цените е с 8,6 на сто за година. Поскъпването на бръснаро-фризьорските услуги е 11,5 на сто, като конкретно повишението на цените на мъжкото подстригване е с 16,2% за година.
Поскъпването на образованието и на стоките и услугите, свързани със свободното време, е с 3,8 на сто за година. В тази сфера най-голямо е покачването на цените на ученическите пособия - тетрадки, химикалки, моливи, скицници за рисуване - с 7,7 на сто за година.
България е сред страните от ЕС с най-висока инфлация
Необосновано е поскъпването на основни храни
Шампиони сме по цени на олио и масло
Редица основни храни в България поскъпват повече, отколкото е средното повишение на цените им в страните от ЕС.
Необосновано е поскъпването на редица основни храни в България, защото в останалите държави от ЕС няма такова покачване на цените, каза Виолета Иванова, ръководител на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИО). например хлябът в България е поскъпнал с 1,5% за година при само 0,4% покачване на цените средно за държавите от ЕС. Същевременно страната ни е голям производител и износител на пшеница.
Поскъпването на рибата и морските дарове в България е с 7,1 на сто за година, показват данните към края на септември. А средно за държавите от ЕС повишението на цените им е с 3,5%, или наполовина по-малко. При зеленчуците ситуацията е подобна. Повишението на цените им в България е с 7,4 на сто, а средното поскъпване за ЕС е с 4,7%. Безалкохолните в България са поскъпнали с 4,6%, при средно 2,1% за страните от ЕС. При нас цените на готвената храна са вдигнати с 2 на сто за година, при повишение от едва 0,6% за страните от ЕС.
В България цените на храните са нараснали с 1,6 на сто за година, което не изглежда голямо повишение. Но причината за това е, че те много поскъпнаха още през миналата година. Същевременно средно за държавите от ЕС покачването на цените на храните е само с 0,6 на сто за година. Като в много държави храните са поевтинели. Например в Швеция цените на храните са свалени с 5,9 на сто за година. С около 5% са поевтинели храните в Унгария. Спад на цените на храните за година е отчетен в 14 държави от ЕС, сред които са Латвия, Чехия, Словакия, Литва, Дания и Нидерландия.
България е сред страните от ЕС с най-голяма инфлация. Към края на септември инфлацията, измерена според потребителската кошницата на страните от ЕС, е 5,6%, което ни нарежда на трето място в ЕС по покачване на цените след Литва и Румъния. С новите данни към края на октомври страната ни вече е на второ място по най-голямо покачване на цените с 6%, като пред нас е само Латвия с 6,1%.
Цените в България вече са 91% от средното ниво за държавите от ЕС. А по отношение на доходите сме на 68% от средното ниво. Като през последните години няма съществена разлика по отношение на това с колко доближаването на доходите в България до средното ниво на страните от ЕС изостава от доближаването на цените. В България цените на олиото и маслото са с близо 42% по-високи от средното ниво за ЕС. Цените на млякото и млечните продукти са с 26% по-високи от средните за ЕС, а захарта и сладкарските изделия в страната ни са с 15,8% по-скъпи от средното ниво за Европейския съюз.
Доходите на 57,7% от хората не стигат за нормален живот
Заплата от 1085 евро за издръжка на един човек
1954 евро за родители с едно дете
За издръжката на родители с две деца са необходими брутни заплати от общо 1954 евро.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живеещ сам и работещ човек е 842 евро, показват изчисления на КНСБ. За тричленно семейство от двама родители и едно дете до 14 години са необходими 1516 евро след плащане на всички данъци и осигуровки.
Необходимият доход за издръжка на българите е нараснал с 6,4% за година. За работещ сам човек са необходими 51 евро повече спрямо миналата година по това време, а за родители с едно дете са нужди 92 евро повече.
За да има човек нетна заплата от 842 евро, необходима за издръжката му, брутната му заплата трябва да е 1085 евро. А брутните заплати на двама родители с едно дете трябва да са общо 1954 евро, за да имат най-необходимото за нормален живот.
1,545 млн. работещи хора, или 57,7% от осигурените, са с осигурителен доход под необходимия за издръжка на живеещ сам човек, показват данните на КНСБ. В тези данни не са включени земеделски стопани, самоосигуряващи се и получаващи обезщетение за безработица.
Работещите в страната, които получават суми до минималната заплата, са 527 хил., или близо 20 на сто от всички работещи. От тях 223 хил. (42,3%) са на пълно работно време, а останалите 304 хил. (57,7%) са на непълно работно време.
Синдикатите против данък върху ваучерите
Настояват за 10% увеличение на бюджетните заплати
Искат компенсации за бизнеса
За увеличение на бюджетните заплати с 10% с бюджета за 2027 г. настояват от КНСБ.
За поне 10% увеличение на заплатите с бюджета за 2027 г., настояват от КНСБ. При заложеното увеличение на заплатите с 5% няма да се покрие повишението на разходите за издръжка на домакинствата и ще се намали покупателната способност на хората, коментира Виолета Иванова от КНСБ.
От синдикалната организация настояват и за преразглеждане на компенсациите за бизнеса заради нарастващите цени на електроенергията. Настоящата схема, при която изплащането се бави повече от година, лишава фирмите от предвидимост и изсмуква оборотния им капитал.
Не подкрепяме предложението за облагане на ваучерите за храна с данък от 7%, каза Виолета Иванова. Предложението на Министерство на финансите е сумата, която формите могат да дават под формата на ваучерли, да нарасне от 200 лв. на 200 евро на човек на месец, а данък да има само за ваучерите над 102 евро. Това е социално подпомагане на работниците и не бива да се злоупотребява, коментира Виолета Иванова. Въвеждането на данъка е опасна стъпка, коментира и Ася Гонева от КНСБ. Тя обясни, че ваучерите се дават на хората, за да се хранят, тъй като в много предприятия няма столове за храна.
По отношение на минималната заплата Ася Гонева коментира, че и за 2027 г. е по-добре тя да бъде определена по старата формула и да бъде 50% от средната, което прави 692 евро. Но решението на Министерски съвет минималната заплата да бъде 660 евро вече е обнародвано в “Държавен вестник”.
trud.bg
