Скоро ще празнуваме 2 години от новото иго. Голяма работа, ние сме тренирани на 500. Пък и вече си свикнахме. Даже би ни липсвало. Не си слагаме грим, но пък си имаме парцалче в тон за устата за всички дрешки. Ако ни докривее на някого, винаги можем да си го изкараме на най-близкостоящия от околните, като му изврещим, че е без маска или не е на разстояние.
Децата ни се научиха да ходят на училище без да дишат през повечето време, а за награда всяка седмица плюят в пликчета здравния и образователния министри, което си е един вид психотерапия.
Ние сме си все същите балкански инати, подредени в няколко категории: *тези, които ще направят всичко, без значение дали е здравословно, щом е наредено "отгоре"- 1 доза, 2 дози, бустер, послебустер, афтърбустер...**онези, които винаги ще имат откъде да си набавят нужния документ и в близките 90-150 години ще си я изкарат някак робията и накрая невак синираните и бездокументните, които засега я карат между капките. Що ли да се бунтуваме, като по-добре да си наведем главиците или да се скрием, докато ни отмине...
Влязохме си в коловоза на ненормалното, децата ни си смениха пола, докато ние се караме помежду си кой вярва и кой не на науката. Стана ни навик да ходим като бостански плашила (с маски, шлемове, скафандри, ръкавици, водолазни очила и пр.).
По улиците не се чува нищо освен "вирус, онлайн, преболедувах го, комшиите са в ковид отделение, рзи я карантинира, ще си сложа бустер, няма да се ваксинирам..."
НЯМА ЛИ КАК НЕЩО ДА ПРЕЩРАКА В ГЛАВИТЕ НИ И ДА СИ ДАДЕМ СМЕТКА, ЧЕ СМЕ СТАНАЛИ СТАТИСТИ В ЕВТИН ФИЛМ НА УЖАСИТЕ. ДА СЕ СПРЕМ КАТО ПРЕМАХНЕМ ВИРУСА ОТ УМОВЕТЕ СИ И ИЗЖИВЕЕМ МАКАР И ЕДИН ДЕН БЕЗ ДА СЪЖАЛЯВАМЕ, ЧЕ СМЕ СЕ РОДИЛИ?!
НЯМАМЕ ЛИ ЗДРАВ РАЗУМ И ЕДНА ТРОХИЧКА СМЕЛОСТ?! ДОСТОЙНСТВО?НЕ СЕ ЛИ ОБИЧАМЕ? НЕ НИ ЛИ ОСТАНА ПОНЕ ОНЗИ ЖИВОТИНСКИ ИНСТИНКТ ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ?...
Албена Даракчиева
