Нещо не ми харесва света. Не само заради ретроградният Меркурий, който започва от днес. Става нещо нередно и страшно. А българите сме насред борба, в която не участваме.
Прекрасната Европа – свобода, равенство, братство! Европейски ценности! Които налагат ученици да бъдат заставяни да падат на колене пред стената и малтретирани от френски полицаи. Които стрелят с гумени куршуми по жени и бият, ама много бият. 1300 задържани, ранени, дори загинали. Заради безумствата на един геронтофил.
Накъде отиваме?
Защо Европа тръгна по път, който я разрушава? Българските политици и малкото им фенове са се вторачили само в парите от еврофондовете, които си преразпределят помежду си, а не виждат пропастта, до която сме стигнали. Защото наред с даровете, получаваме и Истанбулската конвенция, джендър парадите, джендър идеологията в училищата, невъзможността да се справим с агресията на малцинствата, невъзможността да защитим границите си, загубата на суверинитет и налагането на безумни закони от бездетните и извратени политици в Брюксел.
Предстои приемането на закон, с който животните да се убиват дори без изследване – само при съмнение – ликвидацията на животновъдството върви с пълна сила. Както и на българите. Под зоркото око на брюкселските джендъри.
И да не забравяме, че именно те крепят правителството, което докара страната ни до катастрофа. Погледнете Франция, това чака всеки, който се опълчи на новия световен ред. Без милост, без разум, налагането на новите правила става със сила и терор.
А ние си мислехме, че социализмът е мракобеснически и налага терор. В сравнение с евроценностите и терорът, налагани от бездетните джендъри в Брюксел, онази милиция и руските другари направо ми стават мили. Поне имаше някакви ценности и морал, сигурност, суверинитет.
Сега ни въвлякоха в план, който не разбираме и не искаме да приемем. И е време да кажем „Стига!”.
За да не гледаме отново джендър парад пред погледите на децата ни на 24 май! И да не гледаме отново снимки на жени като баба Дора, които плачат за животинките. И да не четем за пенсионери, умрели от глад и студ. В прекрасната нова Европа!
„Шести септември”
Елена Гунчева
