В античността ὑπόστασις /ипостас /е означавал основна теза, аргумент.
Не зная за другите, но за мен изборът на Патриарх Данийл е Божи ипостас. Това не бе делегиран избор на някакъв брой хора, служители на църквата, а намеса Свише. Подготовката бе за друго, но Оня горе не го допусна.
Искам да кажа само няколко думи за това, което се случи, защото народът въздъхна за него с „Осанна“, но се изговориха и говорят какви ли не мерзости.
Очите на нашия Патриарх казват всичко. Това са очи на монах, както възкликна моя приятел Иван Стамболов, очи на човек който иде от поста и молитвата. И наистина – тези очи гледат през нас, те са устремени към идеята Христова за нашето земно присъствие. В тях има и аскетизъм на посвещението, и смирение, и скромност – това не е погледа на материалния герой на нашето време, който е превзел голяма част от висшия клир. Данийл е непосилен за малката мяра на безсмислените ни посмодерни времена и за малките и безсмислени материални хора, прекалено малки са те за неговата мяра. Защото за него е приложима единствено и само безкрайната и непрекъсната времева мярка на духовността.
Недялко Славов
Аква
2 days before
Толкова добре е написано, че идва от сърцето. Благодарност, събрана в няколко реда.
Коментирай