Нешка Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе треньорка на националния ни отбор по художествена гимнастика, нашите грации бяха непобедими. А публиката скандираше: „Нешка няма грешка!”. Води отбора цели 25 години, през които нейните момичета печелят 294 медала, 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и 2 пъти са вицеолимпийски шампионки. А днес трупата й „Нешанъл арт” има зад гърба си близо хиляда представления по света и у нас. Нешка Робева бе особено близка с пророчицата Ванга. И до днес я боготвори. И продължава да се старае да изпълнява заръките й. В силно емоционален и откровен разговор легендарната ни треньорка сподели истини и факти за Ванга, особено ценни днес, сред морето от неистини за нея.
- На 14 октомври, когато почитаме Света Петка, вие бяхте на Рупите, където Ванга построи храм в нейна чест. Но казвате, че вече се съмнявате, че „дори Светица като нея ще може да ни опази от нас самите”. Обезверихте ли се от честото хищническо поведение на хората?
Легендарната ни треньорка (вдясно) винаги е попивала чутото от великата българска пророчица
- Мислите ли, че политиците у нас се съобразяват с онова, което е казала Ванга? Въпреки че, както казахме вече, не се е интересувала, не е обичала политиката, но, все пак, е коментирала политически ситуации…
- Не, не мисля, че се съобразяват! Ако беше така, България щеше да тръгне по друг път. Единственото, за което ходеха при нея, беше, за да чуят какво лично на тях ще се случи. Така мисля, наблюдавайки от години развитието на демокрацията у нас.
- А какво ви е споделяла Ванга за бъдещето на България?
- И извън пророчествата й бъдещето на България ще е такова, каквото си го направим сами. Дотук доказваме, че сме рушители, може би в определен момент ще се огледаме, ще се поспрем, помислим и ще започнем да събираме и градим. Леля Ванга винаги, когато искаше да ни посъветва, цитираше или ни съветваше да четем Библията. Ако само си припомним Еклесиаст: „Явно времената са такива, времена на разруха и слепота, на алчност и безверие… Безвремие. Светът се преобръща…”
- А за ситуациите в световен аспект?
- За Япония е казвала, че островите й приличат на обърната пирамида, нямат връзка със земята и ще потънат. Японците знаеха за това. Че от Париж няма да остане камък върху камък, французи са ми казвали, че подобно предсказание е направил и Нострадамус. Че Великите сили се интересуват от Албания и няма да има такава държава. Че „Америка нема да ни помогне, пак Русия ке ни спаси”. Че, когато управниците на трите „С” седнат на една маса, на Балканите ще настъпи мир.
- Интересно е винаги ли са се сбъдвали думите й, и има ли и несбъднати предсказания? Често й приписват и реплики, за които впоследствие се разбира, че никога не е изричала…
- Всеки носи отговорност за думите си. И хиляда пъти да се повтори една лъжа, истина не може да стане. Някои могат да повярват. Въпрос на интелект. Има предсказание, изречено пред мен, което още не се е сбъднало… Което не значи, че не може или няма да се сбъдне, нали така.
- Вие самата в разговорите ни на няколко пъти досега сте определяли българина като „самоунищожителна стихия”. Показателна е тази ваша мисъл…
- Така е за жалост. Нужно е само да погледнеш в миналото ни, дори не в много далечното. Нужно е да се огледаме около себе си. Какво правим? Как възпитаваме децата си?
Изграждаме
егоисти и
хрантутници
Неблагодарници пред Бог, родители и отечество. Кой народ се е запазил, поругал мъдростта на старите и лишил се от енергията на младите? Та вижте какво става. Още неродени, заклеваме децата си да бягат в чужбина, а отношението към възрастните, към родителите, е като към прокажени. Когато говорим за родината си, казваме с пренебрежение и омраза „Тая държава…”. Лишени от разум, робуваме на емоциите. И все сме недоволни, все ни е малко, все другите имат повече, а ние сме ощетени.
- Ванга, знам, е обичала подаръците. Вие какво й носехте?
- Леля Ванга получаваше подаръци. Лично аз все я питах какво да й донеса. Радвах се, когато ми поръчваше нещо. И тя се радваше, подържи го, погали, после го подаряваше: „Това на мен не се полага”. Човек, който можеше всичко да има, водеше аскетичен, скромен живот. „Дарбата съм я получила от Бога. За нея не съм плащала. И аз не мога да искам”. И чрез това ни учеше, без да се уморява и без да ни обвинява за късогледството и тъпоумието ни. Погледнете какво става. Бог им дал
да управляват
държава, да
водят народ, те
се вторачили в
хартийките
Кой повече да открадне. Връщали се били към пророчествата на Ванга… Кой се връща и защо? Да не би да искат да научат нещо? Глупости. Пари, всичко е само за пари. И пак си спомних думите на леля Ванга: „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници”. И не само това. Превърнахме се в бездуховни хора. И още по-страшно е, че раждаме и формираме бъдещи поколения по свой образ и подобие - с разплути и затлъстели телеса и мозъци, хора без корен и морал... Безотечественици. Извинете гнева ми - от безсилие е…
Иван Драмов (вляво), Димитър Вълчев и Нешка Робева на Рупите
- Какви съвети получавахте най-често от Ванга?
- Много бяха. Някои за здравето, други за дъщеря ми, за работата и децата. Не всичко изпълнявах. Понякога ми беше трудно. Много ми е трудно и сега. И за сетен път се убеждавам, че дори 100 процента да вярваш и знаеш, изпълнението и на най-простичкия съвет е изпитание.
- В една от книгите за Ванга е отпечатано писмо към Светлин Русев, от което става ясно, че тя не е харесвала църквата, стенописите, но й е било неудобно да му каже. Истина ли е това?
- Присъствах на почти всички срещи, когато се уточняваха проектите за църквата. Лозан Лозанов и Богдан Томалевски бяха подготвили макет и го показаха на леля Ванга. Тя само каза „Както каже Светлин, он знае” В последния етап от строежа ни извика. Попита Светлин дали не трябва църквата да се изпише и би ли искал той да го направи. По-късно, когато се опитваше да я попита нещо, да се посъветва, отговорът беше неизменен:
“Ти знаеш,
Светлине!”. Два
пъти пред мен му
поръча картини
За едната - „Видение”, казваше, че трябва да нарисува дърво с гранки, увиснали към земята, а на клоните му кацнал орел, разперил криле, с протегната глава и поглед, вперен в земята… Описваше картината както на нея й диктуваха, а после ни питаше какво значи това, какво значи този орел? След това каза, че ще дойде време, когато картината ще говори на света и че немски професор ще разгадае посланието. Разказвам всичко това само за да припомня на някои хора, че когато леля Ванга искаше нещо или чрез нея силите го искаха, тя намираше начин да го обясни и постигне.
- А каква беше заръката й по отношение на фондацията и на църквата? На кого ги повери?
- Леля Ванга разказваше изключителната история на Рупите. На планината Кожух. Разказваше за силата на водата от изворите. За това, че там са душите на невинно загинали хора. Силите й посочиха, че Рупите са с изключителен заряд от енергия. Мечтаеше да намери спонсор, който да построи балнеолечебница. И не луксозен хотел, а такъв, достъпен за всички. Тя казваше, че църквата й е поръчана свише. Искаше, построявайки църквата, да посочи и запази Рупите за обикновените хора като място, където биха могли да потърсят утеха, да почерпят сили. Леля Ванга сама избра хората, които да влязат във фондацията. Но човека, на когото постави най-тежките задачи да се грижи, да организира, да тласка нещата напред, бе Митко Вълчев. И той го прави по един изключителен начин. Скромно, без излишен шум, като човек, осъзнал и приел мисията си.
Рупите живеят
благодарение
преди всичко
на него
Той й беше като син и стриктно изпълняваше и изпълнява всичките й заръки. Леля Ванга го избра.
Близките я
нараняваха
най-силно
Най-близките й я нараняваха най-силно Племенницата й Красимира Стоянова издаде първата книга за леля Ванга, но без да поиска разрешението й, дори без да я уведоми. Леля Ванга бе наранена най-вече от някои глупости, които Красимира, предполагам, поради недоразбиране, бе писала. Спомням си как в разговор за книгата леля Ванга изплака: „Аз приличам ли ти на идиот, ма Нешке, да пише, че си играя с кукли и сега хората да ме затрупват с них. Събираме ги в чували и ги изпращаме по детските градини”. За съжаление най-близките й я нараняваха най-силно. И въпреки всичко разговорът неизменно завършваше с думите на опрощение „Е, нищо, рода са ми”. Понякога казваше „Идвайте, идвайте, толкова имам да ви кажа... Вземи Библията, ти ще четеш, а аз ще ти казвам кое е истината… На тези около мен не мога, те няма да разберат”. А те не разбираха, защото не вярваха. Живееха до нея, бяха свидетели на силата й и не вярваха. Жалко. Защото пък ние все бяхме много заети, все отлагахме, все времето не стигаше. Явно така е трябвало да бъде. Не сме били достойни, за да бъдем докрай посветени в тайнствата, до които тя бе допусната…
Интервю на Анелия ПОПОВА
