„Аз съм човек, който не може да седи на едно място. Аз съм активен човек и обичам процеса на работа, обичам да наблюдавам развитието на нещата. Сега съм на село. Копая, плевя, разбрах какво е суша, радвам се на всеки стрък, който е тръгнал... Имам един декар двор с над 300 лалета“. Това сподели пред БНР Нешка Робева.
В предаването „Хоризонт за вас“ тя допълни, че необходимостта на човек да се труди е заложена в него:
„Ако не търсим материалните блага, а търсим развитието и не сме се отделили от природата, е възможно да имаме достоен живот... Да се трудиш честно, означава да осъзнаваш смисъла на живота, да ти е дадена тази нравственост и да даваш отпор на всички съблазни на днешното време“.
Робева казва, че се опитва да научи внучката си, че „най-стойностните неща не могат да се купят с пари“:
„Парче земя да има човек, всичко може да си достави. И книгите, и размислите, и общуването с природата не струват много пари, колкото са вътрешна необходимост“.
Според нея по време на актуалната ситуация голяма част от хората ще преосмислят живота си.
„Ако човек живее на село, се обогатява... Аз от два месеца съм на село и нямам желание да се върна в града... Дали сами не си градим затвори... Хората започнаха да се завръщат на село. Аз например слагам галошите и вълнените чорапи и влизам в градината, слагам някаква блуза и хич не ме интересува“.
Заравям се в книги, когато почивам и чета как се е справял народът ни в кризи. Селото е спасявало народа. Да, разбили сме го, но природата не е злопаметна. Държавата трябва да подпомогне хората, които ще се върнат към земята.\
http://epicenter.bg/
