И по-по-най-последно от мен за изборните ни хроники като диагноза на хроническото наше обществено заболяване. След него - точка.
По скромното ми лично мнение основният проблем у нас днес минава по линията нормална държава - ненормална държава.
За последните десетина години ние се превърнахме в ненормална държава или поне в държава, в която има недопустимо много ненормалност и анормалност.
Приемат се за нормалност, например, такива неща като:
1. Властта да тъне в корупция и да бъде възнаграждавана от обществото с изборна победа.
2. Хората да дават мило и драго за образованието на децата си (знам от мои студенти на какви лишения отиват техните родители само и само децата им да станат магистри, а някои и доктори), но не наказват властта, че изобщо изхвърли от критериите за започване на работа и за кариерно развитие знанието, моженето, професионализма, качественото образование.
3. Народът ни страда, че децата му емигрират като с евакуация и ги гледа и подсмърча вечерно време по скайпа, но не свързва по никакъв начин качеството (в кавички) на управлението с тази евакуация.
4. В страната ни вече почти всичко, ако не и всичко, се раздава под и над масата, пред и зад вратата - работа в администрациите, държавни поръчки, еврофондове, проекти с публични ресурси, ако щете шампионство в популярни спортове, но никой не се възмущава, никой не протестира, с малки изключения масовото желание е не да се спре с такива порочни практики, а да се стане част от тях.
В това е и драмата на БСП. Тя не прави нищо, за да е алтернатива, затова няма как да стане алтернатива! Алтернативата е да застане на страната на нормалността в страната. Не да участва, например, навсякъде в съдружество с ГЕРБ при делене на баницата 2:1 за ГЕРБ, с цел ако може да обърне съотношението в своя полза, а да пресече това явление от корен!
В частност, КН незабавно след изборното поражение трябваше да подаде оставка. Не защото отново е загубила вече спечелени избори, а защото така се прави в нормалната държава.
Ние трябва да се върнем към нормалността. В нормалната държава нещата се решават по нормалния начин, т.е. със средствата на демокрацията в полза на целите на демокрацията.
Разбира се, разбира се - проблемът на България не е в БСП. БСП такава, каквато е, е част от проблема на България. Проблемът на България е, че няма критично мнозинство български граждани, които искат да живеят в нормална държава. Едните като не искат, емигрират навътре в себе си, стават безразлични, изпадат в апатия, анемия, аномия. Другите като не искат, емигрират извън страната, борят се и част от тях успяват в някоя нормална държава.
Но партиите, които искат да са алтернатива на блатото на статуквото, на загубеното десетилетие на България, трябва да работят за създаването на такова критично мнозинство, което да иска да живее в нормална държава. Тогава, когато има такова мнозинство, те ще станат управляващи. А ако ще продължим да живеем в ненормална, в анормална държава, то ние Партия на властта и корупцията си имаме. И тя се превръща в много последователен и смазано (и смазващо) работещ механизъм за ненормалност и анормалност, за разнормализиране на обществото и обществените нрави...
