Многократно съм (се) питал: Защо в толкова университети се изучават
Управление, Мениджмънт, Сигурност, Стратегиране, Прогнозиране и други жизнено важни за ефективното функциониране на сложни, динамични, целепостигащи и самоорганизиращи се системи, каквито са Държавата, Националната сигурност, Икономиката, Човешките ресурси и т.н. след като вече поне десетилетие се осъществява кадрови подбор, който не се базира на компетентност, на висока образованост, лидерски способности и визионерски потенциал,
Така не е редно, не може, не бива, не трябва да продължава!
Давал съм този пример - за да извадят сливиците на детето ти търсиш не просто лекар-съпартиец, не просто лекар с някаква тапия, не просто лекар, вадил 2-3 пъти сливици, а високо професионален лекар!
А сливиците на държавата даваме да ги вадят персони, които даже не знаят къде се намират нейните сливици!
Защо за човеците да е едно, а за държавата - друго??
При един човек лошата лекарска намеса е лична трагедия, при държавата - обществена катастрофа!
Е, докарахме я дотам, че в резултат на този абсурден, нелеп, безотговорен и опасен за националната сигурност кадрови подбор на хора, смятащи, че като получат някакви компетенции, се сдобиват веднага и с компетентност за да ги осъществяват,
количеството на непрофесионализъм, неумение, неведение и незнание в администрацията на всички нива премина в лошо качество, в (зло)качество!
И ще се взривяват нови и нови мини под краката на управлението, ще възникват нови и нови кризисни ситуации, ще гърмят нови и нови абсолютно необходими за работата на държавата системи, ще се разрушават нови и нови животоподдържащи функции в организации, структури, органи и звена на администрацията.
Науката, по-точно науките, с които започнах този текст, отдавна са го установили - количеството вредни, деструктивни, спиращи нормалния ход и саботиращи поради неадекватността си логиката, върху която функционира управлението на една система елементи,
в един момент неизбежно преминава в лошо качество, в (зло)качество, което може да взриви системата.
Именно затова първата и най-висша отговорност на стратегическите мениджъри на държавата е много внимателно, с мисъл, със знание и с чувство за мисия, да подбират точните хора на точните места в точното време с точните стратегии и програми.
А науките, за които говорих, правят и невъзможното, за да подготвят такива хора.
Има (все още) висши учебни заведения, които напук на всичко, продължават да подготвят подобни кадърни специалисти.
Само че властта няма нужда от тях. Тя не се интересува от тях. Тя не показва и не доказва, че изпитва потребност от тях.
Особено болезнено видимо е това през последните десетина години.
Затова и получаваме, това, което получаваме. И ще продължаваме да го получаваме - все така и още по...
