Георги Господинов е абониран за Панорама. Така беше и по соца. Имаше абонирани за екрана. Демокрацията нищо не промени.
Но днес Георги Г. каза, че разговорът е счупен. Намекна, че разговорите не бива да се обличат в патриотични дрехи. Дали не каза и национални дрехи?
Каза и че трябва да сме на страната на нападнатите. Така е, но в разговора кои са нападнати има много остри парчета от писателско лицемерие, тип Георги Г., но да оставим това.
Ядосан съм.
Защото никой не казва в Панорама как се счупи разговорът и как за това бяха обвинени “патриотичните” дрехи на разговора.
Но аз мисля друго и имам право да мисля друго. Разговорът се счупи тотално, когато някой се опита да го разсъблече от нормалното и да го облече в либералното.
За тия нови дрехи не говори никой по телевизията.
Либералните дрехи като един социалистически реализъм. Либералните дрехи като едно оголване не просто на кожата и плътта на нашия разговор, те оголиха костите на този разговор.
И в този разговор на едната страна някой не иска да даде думата. Както преди, помните ли?!
Така разговорът, за който говори и Георги Г., че и Нойзи, и всички други професори и вувузели на либералното - стана монолог.
Монолог познат единствено от близкото ни минало. Писатели и вувузели отричат разговора, после ходят в “Панорама”, за да кажат, че разгворът е счупен.
Не е счупен. Долу, при сланината и при ракията от Априлци, от които Нойзи се гнуси - там реалният разговор върви. И в него няма присъди. Има подигравки за нашата съдба - че я повтаряме и при комунисти, и при либерали. И при извънземни да дойдат - пак ше я повтаряме тая съдба, защото по българската стълбица до говоренето в “Панорама” се катерят само избрани от нечия чужда империя верни хора. Преди на оная империя. Сега на другата.
Безпощадно, безбожно и безнадеждно това повторение е.
И така разговорът е счупен, намесих Нойзи, защото именно диалогът е счупен. Счупихте го вие, които обличате всяко улично куче в либерални дрехи.
Вие, които се преоблякохте - от сивите дрехи на комунизма минахте на шарени дрехи, характерни за детската градина и онова знаме. Но в тая премяна има едно неудобство - и старите, и новите дрехи са тесни и неудобни, и неудачни за всички нас - обикновените хора, които не живеем за нечия Империя.
Като стана дума за дрехи - не искаме да носим нито сивата ватенка на миналото, нито цирковите дрехи на светлото ваше бъдеще. Все си е униформа за мен.
Та исках да кажа на Георги Г, който никога досега не съм коментирал: Новите дрехи на разговора са като дрехите от оная приказка на Андерсен. Няма такива дрехи, разговорът е един гол ваш монолог, който всички други търпим.
Така че - не се правете на тъжни и засегнати.
Лицемерието ви е грях - все по разпознаван грях.
Грехът заради устите, които запушвате. И гласовете, които не чувате.
Иначе - много държите на разговорите, нали?
Мартин Карбовски
Иванов
1 year before
Поздравления г-н Карбовски, гледам всяко ваше предаване. Избирате много стойностни български личности и научаваме от тях много неща. Тъжно и страшно е сегашното роболепие, то не е от сега, то ни е в гена, но във времето на тази трета световна война, то може да е доброволното въже, което окачваме на врата си. Всички факти, всички мръсни войни, които се проведоха под лъжливи предтексти, като тази в Ирак през последните години доведоха света до безумие, до масова емиграция, до инфлация и до смъртта на милиони. Въпросът за нашето оцеляване е по- силен от всичко, ако се оставим да ни третират като тези в Украина. Да твърдим, че сме партньори и съюзници на Англия и на Щатите, тези, които колонизираха света преди ВСВ и тези, които провеждат десетки войни по целия свят, имат повече от 700 военни бази с хиляди извън своята територия, това не е само смешно, страшно е.
Коментирай