През 2019 г. при обсъждането на предишния вариант на ПУП на Борисовата градина Йорданка Фандъкова отричаше, че в него е заложено масивно строителство и се наложи аз като общински съветник, с помощта на граждански организации, да я разобличим и разкрием множеството сгради, които планираха в парка.
Обществеността повярва на нас и благодарение на огромния граждански натиск към днешна дата повечето от тези обекти отпаднаха от проектоплана.
Дори в резерватната част се допуска строителство – на заведение в езерото Ариана“ и на детска площадка. Детските площадки са допустими и в множествено число.
В някаква степен планираното строителство има по-благовидна форма – паркинги, сгради за поддръжка на парка, масивни тоалетни, спортни съоръжения и техни помощни сгради, детски площадки.
На обсъждането на 13-ти януари следваше да бъде представен всеки нов обект и алея, като се обясни как е установена необходимостта от всеки един в парка и колко столетни дървета ще бъдат премахнати заради стоежа му. По този начин хората щяха да имат възможност да дадат информирани становища, а сега бяха оставени с грешни впечатления, че няма да пострада растителността и спорът е само колко стотин паркоместа да има.
Например, детските площадки са хубаво нещо, но не би следвало да се заложат без обсъждане, защото една от тях е планирана в резервата, а другите са в лесопарковата част, която също е паметник на градинско-парковото изкуство. Хората би следвало да се произнесат дали предпочитат да се запази автентичността на „Борисовата градина“ и уникалността на частта, която представлява истинска гора в града, вместо да се замести от площадка с шум, с алеи, настилки, павилиони, тоалетни. Също така, ако в центъра има липса на детски площадки, то в район „Изгрев“ има около 150 в кварталите извън парка и не е задължително да се изсича гората, за да се правят нови.
Още по-проблемни са сградите за поддръжка на парка, тъй като те са предвидени не само в зона за бази на зелената система, а и в зоната за парк, опирайки се на едно изключение в законодателството. Това малко ми напомня как застрояването на национален парк „Пирин” започна с едно изключение за хижи. Освен това, тези сгради за поддържане на парка са със забранен достъп за граждани и съответно ще отнемат част от парковата територия, която сега хората могат да ползват.
Необходимостта от постояване на сгради за поддръжка на парка трябва да бъде сериозно обледвана и обсъдена, за да не изпаднем в парадокса да се секат вековни дървета, с цел опазването на тези дървета.
Паркиране:
Дали може да се навлиза с автомобили в парка и да се паркира в парка се определя от ПУП. Вместо проектът на ПУП да използва тази опция, за да ограничи до минимум автомобилния трафик и паркиране, той прави обратното – слага паркинги навсякъде, където намери възможност. Моето впечатление от последното представяне на проекта на 13.01, беше ,че паркът се приема като обслужваща територия на стадионите и служи главно за паркиране.
Съществуващото наземно паркиране в парка не е премахнато в проекта . Допълнено е с още наземни и подземни паркинги, въпреки че „спирането на достъпа на автомобилно движение в парковата територия“ е изведено като основна цел на проекта (стр. 69)
До всички съществуващи обекти е предвиден разрешителен режим, вместо да се подобри сегашното положение, се влошава значително.
Сеч
Дървета в парка, насаждани преди 110-115 години, са без всякаква защита от този проект, даже напротив. Проектът допуска масови сечи в гората в т. нар. лесопаркова част.
На първо място в лесопарковата част се предвиждат нови обекти и алеи. Проектантът твърди, че е направил геодезическо заснемане и картотекиране само на местата с предвидена намеса и говори за 1023 дървета само в тези зони.
Това геодезическо заснемане не беше показано на обсъждането на 13.01. , за да добият представа хората за колко масивни и столетни дървета става въпрос. Видя се, че планът е осеян с червени точки, които са дърветата, предвидени за премахване по санитарни причини.
На второ място, проектът се осланя на инвентаризацията, направена от ЛТУ през 2016 г., за която беше доказано, че е направена по грешно задание – за стопанска гора, от която трябва да се извади повече дървен материал. Затова въпросната инвентаризация говореше за възобновяване на растителността, възобновителна групово-постепенна сеч, при която се правят така наречените „прозорци“ в гората - тоест огромни петна без дървета, и се препоръчваше сеч с интензивност 15-20%.
В един парк като Борисова градина, законът за горите изрично казва, че не се прилага и всяко дърво се оценява индивидуално, още повече че е паметник на градинско-парковото изкуство.
Изключително е притеснително, че проектът на ПУП преповтаря инвентаризацията от 2016 г. и говори за санитарно почистване с интензивност 5-80 % от запаса на насажденията. И това извън санитарните сечи, които са задължение на озеленителните органи. Още повече, че по тази инвентаризация вече бяха изсечени няколко хиляди дървета в лесопарковата част
offnews.bg
