Въпреки засиления интерес към него, особено в последно време, някои все още си мислят, че Тайланд е остров, река, планина дори и не могат да си представят държава колкото Франция, но в Азия, на 9000 километра от България, с население от 70 милиона души, столица с 16 милиона жители и много строги закони срещу всеки, който си позволи да безобразничи.
Един пример: наскоро в столицата Банкок бяха арестувани двама чуждестранни туристи - млад англичанин и млада шведка. Пияни, те очернят със спрейове стената на седемвековна крепост. Заловени са от полицията, снимани са от фотографи и телевизионни оператори пред извършеното от тях, показани са на цял Банкок, на цял Тайланд и на цял свят (включително България) за назидание. Намесата на двете посолства за тяхното освобождаване не е уважена и сега тези злосторници ги чака тежко наказание: до 8 години затвор, до 30 000 долара глоба или... и двете!
Друг пример. Преди година-две в метрото на Банкок швейцарски студент омазва със спрей един от вагоните. На мига е възпрян от пътниците, арестуван е и въпреки силното застъпничество на Швейцария, страна с голямо влияние, в която се намират едва ли не половината пари на света, той е осъден без никакво колебание на 3 години затвор и глоба от 10 000 долара!
Сингапур така се спаси от милионите дъвки, плюти по улиците, САЩ - от милионите фасове: свирепи глоби от 1000 до 30 000 долара, съд, затвор, общественополезен труд.
Вижте, обаче, какво става в София, която, представяте ли си, даже имаше безумната идея в сегашното си състояние да се бори за Европейска столица на културата!? Град, където години наред се лъскат, и то некадърно, една-две улици в центъра за милиони левове, а девет десети от територията е сметище, развалина и позор. При това град, в който уж осветените и уж охраняваните улици в същия този център са така омазани със спрейове, така обезобразени, че няма една сграда чиста и човек го е гнус да мине оттам.
В същото време, за да оправдае своята пълна неспособност да реши проблема, своята пълна капитулация пред цапачите, кметицата Йорданка Фандъкова влиза умело и пъргаво в роля:
"Ама, моля ви се, това са художници, сърце не ми дава да пречим на такива таланти!"
И така си карат години наред софийските управници - прикрити зад това удобно лицемерие. При което - нито един глобен с тежка глоба, нито един показан по всички телевизии, нито един затворен за безобразията си, както правят хората дори в другия край на света.
Подобно поведение на властта, разбира се, окуражава злосторниците и те безнаказано опетняват и сквернят де що видят чиста сграда. Дори НДК - център на европредседателството, бе надраскан на много места, та в навечерието на голямото събитие работници замазваха цапаниците с боя. Едва свършило всичко, ето ти същите цапаници отново, при което никой вече не го е еня - нали европредседателството е приключило...
Като зараза, като епидемия обезобразяването на София се прехвърля по културни сгради и паметници, в стари и нови автобуси, в стари и нови трамваи и тролейбуси, че дори в гордостта на столицата - метрото. Под носа на служители, охранители, полицаи и пред погледите на хиляди пътници - винаги безучастни свидетели!?
Забатачени в ремонтите и ремонтите на ремонтите в центъра на града, управниците на София и огромният чиновнически апарат под тяхното тъй мъдро ръководство, затварят очи и сладко спят, щом дойде реч за нещо друго - лениви, нехайни, безотговорни, те сякаш живеят на друга планета. И тъй като мисленето хич не им е силна страна, не се сещат, че е възможно да избегнат това ужасно умствено напрежение. Просто следва да направят същото, което хората ч-а-а-к на 9000 километра от нас са приложили с желязна ръка, за да се справят с проблема.
Не се сещат и друго, но твърде важно - колко скоро идват местни избори, след които, току-виж, някои може да се окажат много изненадани, направо смаяни и кой знае защо - изплашени...
автор:Богдан Иванов
http://duma.bg
