Остра нужда от нормалност

На идните евроизбори трябва да се внимава много, да се подходи с мъдрост или както е казал другарят Феликс Едмундович – с хладен ум, чисти ръце и горещо сърце

Нормалните хора все още са много повече от ненормалните

Преди няколко дни брюкселският сайт The European Conservative излезе с тревожен материал: в навечерието на изборите за Европейски парламент марксистко-ленинска партия със силна ислямска избирателна база е на първо място в град Брюксел.
Партията (а именно Работническа партия на Белгия), която е не само комунистическа, но и маоистка, води пред всички останали с 21% и то благодарение на мюсюлманите ­– араби, афганистанци и пр. Комунистите-маоисти са грабнали сърцата на тези изконни белгийски гласоподаватели с антиционизма си, с горенето на чучела на евреи и подкрепата за кланетата на Хамас в настоящия конфликт в Близкия Изток.

Не знам. Това маоистка (ултракомунистическа и болшевишка) партия да води в проучванията преди изборите за Европейски парламент и то в Брюксел, в сърцето на Европа; да води, подкрепена от знайни и незнайни, законни и незаконни мигранти от ислямския свят; да води на базата на призиви за драстично насилие – това само на мен ли ми се струва леко ненормално?
Европейските избори хлопат и на нашата врата, но ние сякаш не им обръщаме достатъчно внимание, омотани в сглобки, МУМУрандуми, некоалиции, ротации и всякакви подобни форми на извратено политическо битие. И не си даваме сметка, че случващото се по света се отразява драматично на случващото се у нас. Нещо повече, случващото се в света предопределя и доминира случващото се у нас, защото ние не сме от тези, които дават тон на другите, а по-скоро попиват от тях. Слава Богу, с голямо закъснение!

Вижте, на предишните евроизбори за малко да се обърне палачинката, за малко махалото да се люшне в другата посока, но здравите либерални неомарксически сили отново надделяха. И като резултат у нас се пръкнаха Кирчовци и Кокорчовци и се въдвори цялата тази лудница, от която се чудим как да излезем. И то даже не е и лудница, защото лудницата носи известен нюанс на невинност, на безобидност. Понеже в нашата компания ежедневно ни се налага да работим със статистически данни, мога да ви уверя, че положението е ужасяващо, съвсем не е такова, каквото се вижда от птичи поглед, а с това, което се представя от медиите, няма нищо общо.

Затова на идните евроизбори трябва да се внимава много, да се подходи с мъдрост или както е казал другарят Феликс Едмундович – с хладен ум, чисти ръце и горещо сърце. И тук отново опираме да идеологиите или иначе казано – до мирогледа. За мнозина разговорите за идеи са отвлечени, направо ала-бала, но дали всички си дават сметка колко важен е мирогледът за изборите, които правим ежедневно? Безспорно най-неотложни са въпросите, свързани с качеството на живот и с елементарни неща като свободата и справедливостта. Но мирогледът също има значение. Голямо значение. Нима не определя решенията ви това дали смятате Земята за кръгла или плоска? Дали човекът се ражда добър или зъл?

Ако приемем, че в момента положението в Европа не е съвсем нормално, за което има немалко крещящи индикатори, и ако също така отчетем, че господстващата идеология е либерализмът, то едва ли някой ще ни укори, ако заключим, че този либерализъм, точно този, е и източникът на ненормалността. И след като той е източник на ненормалност, лечението с нормалност би следвало да се очаква от страната на консерватизма.

Когато наблюдаваме европейското бъдеще от националния си чардак, нека не мислим толкова за родните си политически партии и за родните пародии на политически партии, а да се обърнем повече към идеологията и мирогледа. Бездруго и на нас, както и на всички останали европейци, ни е нужен повече консерватизъм, ако искаме да подадем глави от серовонното блато на

левия либерализъм. Но какво значи „консерватизъм“, какво значи „консерватизъм“ в България. И даваме ли си сметка колко е комплициран този въпрос?
Общоизвестно е, че консерватизмът се превръща в кошмар за политолозите, всеки път когато се опитат да го дефинират. Сякаш консерватизмът не се поддава на определение. Но почти всички са единодушни, че той е много повече мироглед, отколкото идеология. Консерватизмът е начин на мислене. И ако ми позволите за нуждите на нашата беседа да определя този начин на мислене с една единствена дума, нека тя да бъде „нормалност“.

Признайте, че нормалните хора си личат отдалеч. Те не са индоктринирани, не са напудрено любезни, толерантни и политически коректни, не се кланят на буквата на закона, неглижирайки неговия дух. Това ги прави скептични, често пъти предпазливи и пестеливи на емоционални изблици – с една дума: прави ги консерватори в най-общия смисъл. Но можем ли, както за българите казваме събирателно „българина“, за консерваторите да кажем събирателно „консерватора“? Не, не можем. Защото консерваторите, нормалните хора са различни, както са различни и видовете нормалност.

Аз поне различавам четири вида български консерватори. Най-напред това са религиозните хора, защото е невъзможно да вярваш в Бог и да бъдеш либерал или демократ. А пък ако приемем за консервативно традицията и стародавното, то има ли по-старо учение, неопровергано и непровалило се, от християнството? Нека наречем тези хора автентични консерватори, защото са такива, без изобщо да настояват да ги описват точно с тази дума.

Следващият вид консерватори са класическите. Това са хора, притежаващи някаква политологическа култура в рамките на общата си култура. Те изпитват нужда да се самоопределят като някакви и като такива да се представят пред другите хора. Чели са политическа история, познават развитието на консерватизма и са преценили, че припознаването на неговите ценности и неговия начин на мислене ще ги легитимира достатъчно категорично.

Третият вид консерватори нека наречем шумни. Това са националистите и патрЕотите, които понякога преекспонират външните белези на това, от което се възхищават или с което искат да ги идентифицират – национални трибагреници, носии, фолклор, портрети на националреволюционери и т.н. Тяхното поведение, техните убеждения са израз на естествената реакция срещу глобализма на либерализма. Националистите търсят идентичността си там, където глобализмът иска да ги обезличи. И също така вярват, че народът, нацията е много по-естествена (нормална) общност от целокупното и абстрактно човечество. Макар първоначално да са били антагонисти, днес националистите безапелационно се числят в консервативния лагер. Там се опитват да се числят и либертарианците, но да не губим сериозност!

И накрая, четвъртият вид консерватори са естествените. При определени условия към тях можем да причислим и автентичните (религиозните), защото едва ли има естествен консерватор, когото, ако го попиташ какъв е, ще отговори: „консерватор“, или пък ако го питаш дали се чувства консерватор, няма да махне с рака и да каже: „абе я ми се разкарай от главата с тези глупости!“. Естествените консерватори са хора с най-различни интереси, като общото между тях е, че интересите им са достатъчно интересни, та да имат нужда да се занимават и с нещо друго. Тук ще намерите отдадени професионалисти, талантливи творци, хитри бизнесмени, изнежени безделници. Всичко може да намерите с изключение на надъхани активисти. За естествените консерватори нормалността е не втора, а първа природа. Те не взимат решения по шаблон, а според всеки конкретен случай в съзвучие със съвестта си.

Ако този, последният принцип – да се взимат решения не по шаблон, а според конкретния случай в съзвучие със съвестта, – се приеме не на шега от властимащите и властупражняващите, тогава, както пее Богдана Карадочева, ще бъде такъв живот, че само си викам „дано“. А всъщност именно това е консервативният принцип, принципът на нормалността.
Не унивайте! Нормалните хора все още са много повече от ненормалните, нищо че ненормалните с крясъците си създават илюзията, че е точно обратното. Така че на предстоящите скоро избори за Европейски парламент не всичко е загубено. И не забравяйте: независимо от това какво ви разправят ненормалните, нормалните хора нито искат Европейският съюз да се провали, нито искат да се разпадне, нито искат България да излезе от него. Да идем с тези мисли на евроизборите, пък ротациите и сглобките няма да ни избягат.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg