Отново се опитват да ни натрапят Стратегия за детето

В началото на месеца, съвсем между другото, се появи информацията, че на последното си заседание кабинетът „Денков” е приел „Годишен план за насърчаване на ранното детско развитие за 2024 г.” В последвалата информация, макар и поднесена сухо и извън общите приказки и закрила на детето, подкрепа за родителството и т.н., впечатление правят формулировките „насърчаването на ранното детско развитие” и „осигуряване на подкрепа за подобряване на ранното учене”. Това всъщност е пореден опит, след отхвърлената през 2019 г. Стратегия за детето за ранно детско сексуално образование.

Документът е разработен от работна група, в която са участвали освен представители на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, също и различни организации и професионалисти с експертиза по темата. Под различни организации се има предвид неправителствени такива, за по-кратко НПО-та.

През 2020 г. Министерството на образованието и науката отново предложи да направи дебат за това дали сексуалното образование на учениците трябва да започва по-рано. Именно в този момент течеше и скандал, касаещ програма, целяща уж да повиши осведомеността на ученици от начален курс за различни видове насилие, включително сексуално, и как да се предпазят от тях, като обучението беше за деца от 9 до 11 години (ІІІ - V клас) и беше организирано от фондация "П.У.Л.С". Родители обаче сигнализираха, че децата са били принуждавани да се целуват и да рисуват полови органи.

Министерството първо спря, после отново пусна програмата, макар въпросната фондация да е финансирана и от ЛГБТ организации, а нейни активисти са лица, свързани с Фондация Билитис, която „Развива, подкрепя и овластява ЛГБТИ общността в България, и организира София Прайд”, както сама посочва.

Притеснителната тенденция е, че от години НПО-тата настояват да има ранно сексуално образование в училищата, което (разбира се) да касае и половата идентичност на децата, както и запознаването им с хомосексуалността. Всъщност това не е ново, напротив, по света и в по-голямата част от Европа отдавна има подобни стандарти за сексуално образование, а още през 2013 г. Световната здравна организация (СЗО) ги препоръчва, като изготвя матрица с обучението според възрастта на детето. Тя не е тайна и може да бъде видяна на страницата на организацията, по-конректно от 38 нататък (https://www.bzga-whocc.de/fileadmin/user_upload/BZgA_Standards_English.pdf). Както е посочено: „Стандартите предоставят практически насоки за изготвяне на подходящи учебни програми. Те могат да бъдат използвани и в подкрепа на аргументи за въвеждане на цялостно сексуално образование в европейските страни от региона на СЗО.”

Там четем, че още на 4, децата трябва да са информирани за „удоволствието и насладата, извличани от докосване на тялото, ранна детска мастурбация“, за „правото да се изследва половата им идентичност“, за „приемане на различните начини да бъдеш дете в семейство“. 6-годишните трябва да бъдат информирани за „различните форми на семейството“, „да приемат „разновидностите“, на 9 г. децата трябва „да получат информация за „удоволствието и насладата от докосването на собственото си тяло (мастурбация/самозадоволяване)“, „да научат за „сексуалните права на децата“, 12-годишните трябва да имат „познания за разновидностите при сексуалното поведение, разлики между полова идентичност и биологичен секс, да уважават и разбират различията в сексуалността и сексуалната ориентация“, а на 15 спокойно да могат да развият и разкрият сексуалната си ориентация. И т.н, и т.н.

Както посочват и някои от представителите на НПО-тата, които в последните години намериха основно място при обсъждането както на Стратегията, така и на различни кръгли маси и дебати, касаещи образованието у нас, в настоящия момент все повече внимание се отделя на въпросите за джендърната дискриминация и хомофобията (включваща негативни чувства към ЛГБТИ общността), което е и напълно правилно – според тях.

Още през юли миналата година се осъществи и първото заседание на експертната работна група към Националния съвет за закрила на детето, на което присъстваха тогавашният министър Иванка Шалапатова, за която отлично се знае обвързаността и с НПО-тата – самата тя беше директор на фондация „За Нашите Деца”, включително и номинирана в конкурса „Човек на годината”, организиран от небезизвестното с позициите си НПО Българския хелзинкски комитет, както и т.нар. експерти от 8 организации - отново от неправителствения сектор.

И в момента, малко преди правителството да подаде оставка, Николай Денков и Шалапатова са приели доста спорния „Годишен план за насърчаване на ранното детско развитие за 2024 г.”, стартирайки и обществено обсъждане на предложената от Социалното министерство „Стратегия за детето 2024-2030 г.“ Разликите между нея и отхвърлената през 2019г., са минимални, като акцентът отново е върху ранното сексуално образование на децата и възможността решения за детето да се взимат без родителите му, разбира се, за сметка на все по-активното участие на различни НПО-та, промотиращи неолиберални порядки и посягащи директно върху децата.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg