Питам се защо нямаше такава вълна от възмущение след песньовката "Депутатът Христо" на Ицо Хазарта

Виждам, че има вълна от възмущение заради просташката песньовка на лаладжиите на Слави по адрес на Ленчето от "Промяната". Така е, отвратителна простотия, при това насочена към една жена, която трябва да бъде и реално е разсипвана от критика, но с политически аргументи и оценки, а не с долнопробно пияндурско бръщолевене.

Но! Питам се защо нямаше такава вълна от възмущение, когато само преди няколко месеца същото направи Ицо Хазарта от "Промяната", но насочено към Десислава Атанасова от ГЕРБ? Питам, защо? Песньовката "Депутатът Христо" на Хазарта е същата чалга-помия като "Лена - хищна хиена", но в рапиран вариант. Същата по пошлост, по простотия и брутално, обидно, неполитическо отношение към една жена, заради нейната политическа дейност. Гнус ме е да припомням текста на "Депутата Христо", както ме е гнус да цитирам "Лена - хищна хиена".

Който иска, нека си припомни обидите и гадните сексуални подмятания на Ицо Хазарта към Атанасова в "Депутата Христо". Но тази песен беше посрещната от мнозина с възхита и веселие. Тиражираха я всякакви медии. Имаше радостни и злоради възклицания из телевизионни студия и тук, в социалната мрежа. Днешната жертва - Лена Бориславова, също беше сред активно възклицаващите.

Та, за моралния релативизъм и за примитивното "щом е от наш'те значи е хубаво" иде реч. "Депутатът Христо" и "Лена - хищна хиена" са морално тъждествени. Ако се гнусиш от едното, трябва да е гнус и от другото. Останалото е лицемерие и синдром на тьлпата.

А за такива като Слави Тр. и Ицо Хазарта съм казвал нееднократно през годините - тези персони от много време са сред основните архитекти на опростачаването и профанизацията на обществените нрави в България, които нанесоха и нанасят дългосрочни вреди върху националната ни общност. Тиня.

Борислав Цеков

труд