Заглавия от пресата: Порой разруши Котел. Обявено бедствено положение в Котел. Потоп удави Котел! Ден по-късно репортерки тикат микрофони в разплаканите лица на пострадалите и питат ли питат, дали ще се веселят на празника на града.
Отговарят им с разтреперени гласове и обезумели погледи, че животът им се е сринал, но каките налитат като оси пак питат за хора и ядене на кебапчета. Освен това „подсещат“ пострадалите да благодарят „специално на кмета“, че много помогнал.
Дотам ли се е свлякла журналистиката? Мъка и празнуване като лост за вдигане на рейтинга? Естествено ли ви се струва?
Десетки къщи за залети. Смазани от мъка хора извозват с колички тонове кал. Много от тях няма да могат да заживеят в жилищата си до есента. Страхуват се от зарази и епидемия. Някои дори мислят за изселване…
Кметът Коста Каранашев обаче е бодряк. Пред микрофоните ръси облаци оптимизъм. Давал 30 000 лева за най-пострадалите! Трийсет хилядарки… Каранашев знае, че толкова струва ремонта само на една-две от къщите. Но пък ще има празник. И кметът набляга на него, защото е поканил видни гости, които вероятно ще са му важни за наближаващите местни избори. Народни ансамбли ще надуват гайдите, рок групи ще опънат жици, поп звезди, кулинарни спецове ще правят шоу... Хонорарите и поръчаната програма със сигурност струват много повече от откъсналите се от сърцето на кмета пари за пострадалите котелчани. Не чухме обаче нито той да е дарил нещо от собствения си джоб, нито някой от поканените изпълнители да се е отказал от хонорара си. А можеше да сменят надслова на тържествата, да излязат с позиция и да обявят кампания за събиране на средства и материална помощ - кой с каквото може. Не го направиха, закъсняха. Накрая пак Борисов ще се възползва от пороя и ще блесне като бащица на угнетените и отчаяните.
Ким Ир Сен, Великият вожд на корейския народ успокоявал гладуващи селяни в далечната 1979 година: Пътят е труден, много труден, но ще го изминем с усмивки.
Котелчани, усмихвайте се! Ще дойде някой управник-слънце и ще ви огрее…
