Подготвят ни да работим до живот

Целта е средната възраст за излизане от пазара на труда да нарасне до 67 години

Населението застарява, искат хората в напреднала възраст да се трудят по-активно

По-дълга работна седмица

Българите да работят почти до живот, а средна възраст за излизане от пазара на труда и за жените, и за мъжете да нарасне до 67 години. Това са част от целите за пазара на труда в страната, поставени в Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България до 2030 г. Това означава трудовият стаж на хората да нараснат средно с около три години.

Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни - очаква се да намалява количеството и качеството на труда, което води до влошаване на конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план, очакват се и неблагоприятни промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и способността за адаптивност към промените, пише в документа. Демографските промени, застаряването и неравномерното териториално разпределение на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси.

Последните налични данни показват, че средна възраст за излизане от пазара на труда и на жените, и на мъжете е 64,1 години. А целта е средната възраст, в която човек спира да работи, да нарасне на 67 години. Наред с това има желание хората да работят повече часове. През миналата година средният брой отработени часове на седмица от жените е 38,8 часа, а от мъжете е 39,1 часа. Целта е и мъжете, и жените да работят средно по 40 часа на седмица.

Едно от най-големите предизвикателства в следващите десетилетия ще бъде осигуряване на възможност за посрещане на последствията от застаряване на работната сила и насърчаване на заетостта на възрастните хора, пише в отчет за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България до 2030 г.

Ако относително по-многочислената работна сила на по-висока възраст би имала продуктивни работни места, то това ще доведе до намаляване на броя на хората, които не работят, а получават само пенсии или социални помощи. Това ще позволи да се освободи финансов ресурс за оптимизиране както на личните, така и на държавните инвестиции за подобряване на качеството на човешките ресурси.

Осигуряването на продуктивни работни места, особено за работната сила в по-високите възрастови групи (която ще бъде по-многочислената в следващите десетилетия) може да се определи като демографски дивидент, пише в документа. Подобен демографски дивидент могат да имат мерки за активиране и включване на пазара на труда на големи социални групи, които са изпаднали в състояние на икономическа зависимост, поради безработица, ниско образование и квалификация, различна степен на увреждане, полагане на труд за гледането на други членове в семейството и др. Проблеми за използването този демографски дивидент са: ниско равнище на квалификация на работниците; висока заетост с нископроизводителен или непроизводителен труд; висок дял на заетост в сивата икономика. Авторите на анализа признават, че работните заплати са ниски на фона на реалните потребности за нормално възпроизводство на работната сила.

Променящият се профил на работната сила на пазара на труда в резултат на демографските процеси и застаряването на населението изисква спешен преглед, и когато се налага - промяна и адаптиране на всички мерки и програми към новата ситуация. Това може да включва използване на резерви за стабилизиране на пазара на труда чрез включване на някои социални групи (увеличаване на количеството труд) - младежи; възрастни в добро здраве; жени в определени възрастови групи; хора с увреждания, позволяващи полагане в определена степен на определен вид труд; роми; обезкуражени и др., пише в документа. Според авторите на анализа е необходимо повишаване на ролята и дела на доходите от труд в структурата на общите доходи. Това означава намаляване на дела на пенсиите и социалните плащания в доходите на домакинствата. Необходима мярка е и радикално ограничаване на дела на работа в сивата икономика за всички социални групи, както и на дела на сивата икономика в страната. Предлагат и разширяване на дела на учещите през целия живот и превръщането на ученето през целия живот в елемент на националната народопсихология и култура.

 

Много не работят заради здравни проблеми

Хората над 65 години вече са 24% от населението

Средната възраст нарасна до 45,3 години

Продължава процесът на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на броя и на дела на населението на възраст 65 и повече години, пише в отчета за изпълнение на националната стратегия за демографско развитие. В края на 2024 г. хората над 65-годишна възраст са 1 544 245, или 24% от населението на страната. Тенденцията на застаряване най-добре се илюстрира от данните на двете последни преброявания на населението. За периода 2011-2021 г. населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12,6%.

Към края на миналата година общият коефициент на възрастова зависимост (брой на хората под 15 и над 65 години към 100 човека на възраст от 15 до 64 години) е 61,3% или на всеки 100 човека в активна възраст съответстват 61 човека в неактивна възраст. Най-ниска е стойността на коефициента в София - 51,2%, а най-неблагоприятно е съотношението в област Видин - 74,9%. За сравнение, през 2011 г. това съотношение е било 47,5%.

Увеличението на тежестта върху хората в активна възраст продължава да расте. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,6 години през 2002 г. нараства до 45,3 години в края на 2024 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата - 47,6 години.

Прави впечатление високата заетост на хората на възраст между 55 и 64 години - 66,2% за жените и 73,8% за мъжете. Но е твърде голям делът на неактивните хора по здравословни причини във възрастовия диапазон 50-64 години - 27 на сто. Много положителна е тенденцията за използване на интернет от населението на 55-64 години. 77,9% от хората в тази възрастова група използват интернет.

 

Взимат 75% от обезщетението, ако се върнат на работа

620 евро за майките през втората година на детето

Необходима е сигурна среда

Необходимо е повишаване на финансовите стимули и подобряване на финансовата обезпеченост на семействата с деца, пише в отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие на населението. В документа, изработен от Министерството на труда и социалната политика, е посочено, че размерът на обезщетението за майчинство през втората година за отглеждане на дете до 2-годишна възраст трябва да се повиши до нивото на минималната заплата, но да не се обвързва директно с нея. Правителството планира минималната заплата за 2026 г. да бъде 620 евро. Това означава, че и майките трябва да получават по толкова. Освен това е планирано повишаване на процента на обезщетението, което майките получават през втората година за отглеждане на детето, ако се върнат на работа - от сегашните 50 на 75 на сто от обезщетението.

Факторите, които оказват въздействие върху взимането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна и обществена среда, пише в документа. Ето защо усилията на държавата трябва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждане, отглеждане, възпитание, материална обезпеченост и социална реализация на толкова деца, колкото родителската двойка би искала да има.

Затова е необходима финансова подкрепа за семействата с деца чрез увеличаване на средствата за социално подпомагане при раждане и отглеждане на деца, пише в документа. Но в България ежемесечни помощи за деца дават само на хора с много ниски доходи, за разлика от редица държави в ЕС, в които финансова подкрепа има за всички родители, без значение какъв доход получават.

Други необходими мерки са гарантиране на по-добър достъп на децата до детски ясли, детски градини и предучилищни форми на обучение; подобряване на възможностите за трудова реализация на родителите с деца, осигуряване на възможност за работа при гъвкаво работно време и работа от вкъщи на родителите.

 

Правят образователни курсове за хора над 50 години

Намаляват абортите с обучение в училищата

Необходима е ранна диагностика

Необходимо е въвеждане в средния курс на образователната система на обучения за повишаване на информираността на младите хора за сексуално-репродуктивно здраве и отговорно родителство, за да бъдат намалени абортите, пише в отчета за развитие на демографската стратегия. Това ще намали рисковете за репродуктивното здраве на девойките и жените.

Нарастването на дела на възрастното население поставя поредица от въпроси, свързани с необходимостта от нарастване на разходите за здравеопазване, поради очакванията за по-интензивно и по-продължително използване на медицинските услуги. За да се намали негативното влияние на демографските промени върху здравната система, е необходимо да се инвестира в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията, както и в превенцията, възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на болестите сред населението, пише в документа. В противоречие на тези намерения, всяка година при съставяне на бюджета отделят много повече пари за болнично лечение, когато хората вече имат много здравословни проблеми, а не за профилактика.

Като цел в документа е поставено и разработване на учебни програми за придобиване на нови знания и умения на населението на възраст над 50 години, съобразени с потребностите на бизнеса и на пазара на труда.

Автор: Стефан Кючуков

trud.bg