Терапията за пациенти с високо кръвно през зимата е различна от тази през лятото
С проф. Димитър Петков разговаряме за рисковете пред хората със сърдечни проблеми в горещините и за мерките, които трябва да вземат те. Питаме го и за плановете за развитие на болница „Света Екатерина“ през втория му мандат като неин изпълнителен директор. Разговаряме и за наложените лимити за дейност на болниците.
- Професор Петков, високите температури увеличават ли сърдечните проблеми?
- Да, увеличава се броят на пациентите в резултат на два основни фактора - високите летни температури и несъобразяване на пациентите с препоръките на лекуващите лекари. Има две основни тенденции, с които трябва да се съобразят сърдечно страдащите пациенти - да не се излиза по време на най-високите температури - между 12 и 16 часа. Ако се наложи да се излиза да са с предпазни средства - шапки или чадъри. Много важно е да се носи и вода, за да се рехидратират. Желателно е да не се излагат дълго време на слънце, защото това води до увеличение на телесната температура и индиректно натоварва сърцето. Втората група фактори са медицинските. Сърдечно страдащите пациенти, особено тези с високо кръвно налягане, приемат диуретици и терапията през зимата е различна от тази през лятото. Обикновено през зимата терапията е малко по-силна, завишава се дозировката на предписаните лекарства, а през лятото е обратно. По тази причина е добре преди настъпването на горещия период да се отиде на консултативен преглед при личния лекар или кардиолога и да се направи корекция, ако е необходима на лекарствата - да се съобразят с горещините.
- Започнахте втори мандат като директор на „Света Екатерина“. Предвиждате ли ново разширяване на дейностите?
- Тъкмо завършихме бизнес плана си за следващите три години. На първо място предвиждаме разширяване на дейностите на вече създадените клиники по гастроентерология, онкология и обща хирургия. В момента броя на леглата в гастроентерологията са крайно недостатъчни. Работим на десет легла и се налага всеки ден да връщаме между 15 и 20 пациенти, които имат желание да се лекуват при нас. Същият е и проблемът с онкологията, но там обикновено броят на пациентите, които връщаме е по-малък - 5-6 дневно. Недопустимо е да бъдат връщани пациенти, които искат да се лекуват в болницата, а ние не можем да осигурим адекватния брой легла. Мислим да увеличим броя на леглата и дейността на тези звена.
- Здравното министерство ни убеждава, че в България леглата в болниците са твърде много, а вие твърдите, че не достигат.
- Действително болничните легла в страната са твърде много, но ако вземем спешните състояния и проверим колко са болниците, които могат да приемат спешни пациенти ще се установи, че болниците, които приемат такива пациенти са твърде малко. И тези спешни легла се изчерпват много бързо. Леглата са много, но основната част от тях са за планови пациенти, за спешни случаи, няма достатъчно. Трябва да се види и натовареността на звената - ако при едни звена има свръхнатовареност в дадени болници е редно да има повече легла.
- Кога ще заработи Спешен център към „Св. Екатерина“, в момента когато става въпрос за спешен случай, свързан със сърдечен проблем, нито една линейка не кара към тази болница?
- Причините са други. Ние приемаме кардиологично и съдово болни пациенти 24 часа, седем дни в седмицата. Всички пациенти, които имат желание да постъпят при нас и заявят в линейката това се транспортират в „Св. Екатерина“. Явно други са причините за разпределението на пациентите. Малък брой от инфарктите идват при нас. Не си спомням, за над 35 години откакто съм в болницата, да е докаран спешен случай - дисекация на аортата, белодробен тромбемболизъм, инфаркт или друга спешност, която да не е третирана веднага с операция или интервенционално лечение. Надявам се с ваша помощ да се увеличи броя на постъпилите по спешност пациенти в „Св. Екатерина“. Има и друг момент - „Спешна помощ“ се оправдават, че карат пациенти в най-близкото звено по район. Например, пациенти от „Люлин“ отиват в НКБ, а от „Младост“ - в Окръжна болница, защото има наредба от здравното министерство да се транспортират в най-близката болница. Но никой от пациентите, ако каже, че иска да бъде лекуван в „Св. Екатерина“, няма да му бъде отказано.
- Да се върнем към темата за новия ви мандат, ще има ли други новости освен разширяване на откритите наскоро звена?
- Освен увеличаването на леглата предвиждаме към Отделението по гастроентерология да се развие дейност - хепатология, а към клиниката по Обща хирургия сме осигурили персонал и сме във фаза на подготовка за стартиране на дейност - реконструктивна и естетична хирургия. Предвиждаме и обновяване на част от апаратурата, защото някои апарати се използват над 20 години и имат нужда от подмяна, защото често дефектират и са морално остарели. Заради разширяването на звената в болницата се увеличи и броят на пациентите. Голяма част от тях имат нужда от изследване на компютър томограф (скенер). Наличният капацитет е крайно недостатъчен и имаме остра нужда за закупуване на още един такъв. В момента Отделението по образна диагностика е изключително натоварено и има дни, в които работят до късно вечер, за да обработят всички пациенти. Относно иновациите Клиниката по кардиохирургия продължава внедряването на минимално инвазивни техники при сърдечните операции с различни достъпи, като по този начин се извършва смяна или реконструкция на различните клапи или различните видове байпаси. В ежедневната практика започнахме въвеждането на нов вид биологични клапи, които имат по-голяма продължителност на живот, за разлика от сегашните, при които се налага подмяна на 9-10 година. Болницата е пионер при ендопротезирането и ние продължаваме развитието на тази техника, като по този начин чрез малък разрез или дори без разрез се поставя ендопротеза на мястото на разкъсване на аортата и така се ограничава процеса при различен вид дисекации и аневризми. Тази методика спестява 5 до 6-часова операция, която крие много и различни рискове. В тази посока на мислене, бих казал, че на този етап в кардиологията и в кардиохирургията тенденциите са към минимален достъп и ендоваскуларно лечение на острите заболявания.
- Каква част от тях плаща касата?
- Този вид клапи напълно се заплащат от Здравната каса и са индицирани при по-възрастните пациенти, като по този начин се избягва приема на лекарства, които могат да предизвикат остро кървене или друг вид усложнение.
- Докъде стигнахте с подготовката на екипите за трансплантация на бял дроб?
- Този въпрос стои на дневен ред като опция за разширяване дейността на кардиохирургията. Във Виена беше изпратен за седмица екип, но за толкова време няма как да се навлезе в процеса на трансплантация. Болницата изпрати на собствени средства през 2014 година екип от двама анестезиолози-реаниматори и хирург в мое лице в един от най-големите трансплантационни центрове в Сан Диего и за трите седмици на специализация успяхме да видим само една белодробна трансплантация. За разлика от нас там, в същия център Турция беше изпратила двама свои лекари за по пет години обучение, което държавата финансира. Същото се отнася и за съседните на Австрия страни, където наш екип бе за една седмица. Словения, Хърватия и Унгария са имали екипи, които са обучавани във Виена между 6 месеца и една година. С ръководство то на Медицински надзор, водихме разговор за съвместен екип от ВМА и Св. Екатерина“ за по-дълго обучение, по примера на другите страни. След завършване на обучението вероятно екипи от Австрия ще дойдат за първите случаи и след това нашите екипи ще започнат самостоятелни трансплантации на бял дроб. Годишно ооколо десетина души в България имат нужда от такъв вид трансплантация.
- Колко българи чакат за сърце?
- 27 души имат нужда от сърдечна трансплантация, от които 5 са деца. Острите състояния решаваме чрез имплантация на изкуствени сърца. От началото на годината сме имали 1 трансплантация и сме поставили 7 изкуствени сърца. Имплантиране последно поколение изкуствени сърца, чийто живот е над 15 години. В това отношение българските пациенти са абсолютно равнопоставени с тези от най-развитите страни в света.
- Как се отрази на работата на болницата липсата на бюджет за 2026 г.?
- Плащанията към фирми закъсняват с два-три месеца и ако ни се изплати цялата надлимитна дейност ние ще можем да се разплатим с всички фирми и няма да има закъснения. Дори ще могат да се увеличат заплатите на персонала.
- По какъв начин решавате проблема с наложените лимити на дейността на болниците?
- Как да го решаваме - съдим се. За последното тримесечие на миналата година сме завели иск - претенциите ни са за около 1,5 млн. лв. За последните шест месеца имаме надлимитна дейност за 1,6 млн. евро. Продължаваме да трупаме. Няма как на 20 число, когато ни свърши лимита, да спрем да приемаме пациенти.
- Ако се закрият болници, които работят, за да плащат заплати ще се реши ли проблемът с лимитите и ще бъде ли по-добре за университетските болници и за тези, които истински работят и са предпочитани от пациентите?
- Не мога да кажа, че има болници, които работят заради заплатите. И в малките населени места, хората първо отиват в здравния пункт и болница там, където живеят. Но трябва да се оптимизират нещата, така че университетските болници, които поемат цялата спешност да имат някакъв допълнителен коефициент на заплащане, който да компенсира спешните пациенти. А голяма част от тези пациенти са ù здравно неосигурени.
- Вашата заплата бе сред дадените за пример от новата министърка на здравеопазването като висока, на фона на дълговете на болница „Св. Екатерина“. Как се определят заплатите на шефовете на държавни болници?
- Законът за публичните предприятия и правилникът за неговото приложение е база, на която се формират заплатите на изпълнителните директори и на бордовете на директорите. Това са нормативно установени правила за формиране на възнагражденията. Ако искат нещо да променят, да коригират правилника и това ще доведе до промени в заплатите. Смятам, че болница „Св. Екатерина“ стои стабилно финансово. Успяваме с парите, които получаваме да покриваме заплатите на персонала и да се разплащаме с фирмите доставчици. За разлика от други болници, които бяха в списъка с нас, не сме вземали заем от банка.
- Има ли опасност отново да им хрумне да забранят на директорите на болници да оперират болни?
- Това би било много лошо, ако напълно се забрани дейността им като лекари, защото те се деквалифицират като специалисти. Използваме всички законови възможности, за да поддържаме минимална дейност.
Проф. Димитър Петков е изпълнителен директор на УМБАЛ “Света Екатерина” от април 2023 г. Той е сред специалистите, въвели миниинвазивното митрално клапно протезиране в България, и е с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации у нас. Имплантира последно поколение изкуствени сърца, за които има основна заслуга да се доставят в България. Има извършени над 10 000 самостоятелни операции в почти всички области на сърдечната хирургия, в това число на деца с вродени сърдечни малформации и пациенти с тумори с различна големина, обхващащи жизненоважни структури на сърцето. Проф. Петков е въвел за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето. Ръководител е на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология към Медицинския университет - София.
Автор: Павлина Живкова
trud.bg
