Пропуснатите възможности

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров

„ Толкова ме е яд. Не мога да си простя, че пропуснах всички тези възможности“-каза един мой клиент в кабинета ми и наведе тъжно глава…

Не са малко хората, които обвиняват себе си и изпитват неудовлетворение в моменти на равносметка. Успехите и бляскавите постижения в социалния живот и кариерата ни са от голямо значение, но това са външните белези на благополучието. Дори и да сте ги постигнали може да се чувствате много нещастни и разочаровани защото в преследването на фалшиви стандарти сте пренебрегнали вашите основни ценности и духовни потребности. Имате усещането, че сте живели нечий чужд живот и сте се подчинявали на други хора-за да има мир, за да има любов, съпругата да е доволна, децата да са щастливи, родителите ви да са спокойни. Да бъде по-ефективен човек означава да осъзнавате смисъла на изборите, които правите. Нашата значимост определяме не толкова на базата на постигнатото, а на вътрешното ни усещане, че определено действие и решение имат конкретна стойност за нас. Именно това изгражда нашата личност. Достойнството на един човек не се определя от други хора. То зависи от собствената му преценка. Ако очаквате другите да ви оценят и да са доволни, това ще е стойността, която ви придават хората. По този начин ще бъдете постоянно зависими от претенциите на околните насочени към вас.

Ако човек постави в приоритет личните си потребности, той няма да се влияе от постоянните изисквания на външния свят и ще преживява повече уважение към собствената си личност. Но това до голяма степен застрашава усещането ни за сигурност. Как да игнорираме нормите на външния свят и да наложим своите, нали толкова много се нуждаем от одобрението и подкрепата на хората, с които живеем? Няма безплатен обяд! Може би сте експерт по безопасността-човек, който бяга от неизвестностите и винаги знае на къде се е запътил и планира, какво го очаква в пътя му към крайната цел. Разбира се, много е важно да не се загубите, да избягвате спорните неща. Нали на това са ви учили още от детството. Животът е пълен с трудности, а вие не се нуждаете от излишни проблеми. Защо ви е да си правите живота на трапчинки? Вашето колебание и нерешителност са бариерите, които си поставяте пред цялостното си развитие и те са в основата на вашето негодувание в следствие от пропуснатите възможности! Истината е, че най-красивото нещо, което можем да преживеем, е онова, което крие загадка. Това е развитието и вдъхновението. За съжаление много хора поставят знак на равенство между непознатото и опасността. Смисълът на живота според тях е постигането на сигурност в позната цел. Може би за вас е безрасъдство, когато рискувате да навлезете в области, които крият неясноти. Сигурно ще бъдете изненадани, наранени, неподготвени. Е, по-добре е да не рискувате. Човек никога не знае какво го очаква за това неизвестното е толкова привлекателно и в същото време опасно. Когато го избягвате, никога няма да срещнете неодобрение.

Стремете се към безопасност, никога не поемайте рискове, следвайте познатите, обозначени маршрути, дори и да са еднообразни. Можете да продължавате да се придържате към тривиалния си начин на живот защото се чувствате крехък и раним. Това е мит! Със сигурност няма да рухнете или да се разпаднете при срещата си нещо ново. Ако елиминирате рутината и монотонността в живота си, имате по-голям шанс да избегнете психически срив. А ако прибавите малко пикантен привкус в живота си, ще добавите и вълнението от преживяното на нещо ново. Стремежът към усвояването на нови пространства носи удоволствие. Най-малкото ще ви помогне да преодолеете страха от непознатото. Ще заживеете живота си по един нов вълнуващ начин, без да следвате сляпо утвърдените стандарти на живот. Можете ли да поемете по посоки, които не винаги водят до нещо сигурно? Закостенелите хора никога не израстват, на тях им липсва спонтанността. Те проявяват склонност да правят нещата по един и същи начин до втръсване, до момента в който се озоват в кабинета ми. Тъжни, недоволни, отегчени, неразбрани. „ Отдадох живота си за семейството си и пропуснах всичко онова, което ме привличаше и ми даваше стимул за смислен живот“. Но мечтите ни, никога не умират, те винаги очакват да отворите врата и да ги последвате.

Никога не е късно за нови приключения! Те придават блясък в очите и носят радост на сърцето!

Д-р Катя Пенева