Предстоят поредните ялови парламентарни избори. Вече електоратът е тотално отвратен и малко са тези, които ще си направят труда да отидат да гласуват. А тези, които отидат, ще са от следните категории:
- администрация. Ми те си дължат хляба на съответната партия, която ги е сложила там да папкат и слушкат. Ако случайно дойде друга партия, ще ги изхвърлят от топлата и добре платена ясла /добре платена като рушвети, заплатите не са особено впечатляващи/.
- семействата на администрацията - ми ко да правят, ще подкрепят родата, пък и те понамазват;
- корпоративен вот - работодателите са зависими от държавата, съответно от партията, която държи сектора им /не си мислете, че някои ресори не се държат от партии, които официално не са на власт/. Те обясняват на работниците, че ако не гласуват за когото трябва, то повече обществени поръчки или работа няма да видят и ще останат без хляб;
- бедняшки вот - срещу 100 лева си дават гласа, просто защото са изтрещели от мизерия и беднотия, а и не се интересуват от политика, а само как да си платят сметките. Не разбират, че едното има връзка с другото;
- вот на вересиите - не се дават пари на ръка, а се п- плащат дългове, например вересиите в селския магазин.;
- партиен вот - твърдите ядра на партиите и родата им, която си представя как отрочето ще стане депутатин и тях ще ги урЕди;
По убеждение гласуват малка част заблудени, които се мятат от спасител на спасител, а след избора горчиво се разкайват и жалват в социалните мрежи, как и спасителят излязъл маскара.
Малко са хората, които осъзнават същността на изборите, от кого зависи кои партии да са в парламента и какво всъщност трябва да се направи. По презумпция никой не слуша какво му се казва и обяснява, защото българинът най-добре сам си знае от рождение.
Проблемът е, че системата вече не работи и дава системни грешки. И тези, на които е машината и енергията за производство, ще им се наложи да я сменят. В което е и нашият шанс.
Елена Гунчева-Гривова
