Много от хората по света и в България, разглеждат болестта, като нещо първично, което идва вследствие на външни фактори, като лошото време, телевизионните предавания, управлението на държавата или фамилната предразположеност. Но дали това е точно така ще се предразположат отговори в тази статия. Като след приетата покана за информираност, читателя ще е по-информиран за здравето си и вариантите за неговата превенция.
Две са ключовите понятия за хармоничната личност на 21 век. Първото е себепознанието, което означава опознаване и сближаване със самия себе си. И
самоценността, което отразява до колко обичаме здравословно себе си.
И точно тези два аспекта се разбират по различен начин, според кроскултуралните ни особености на Балканите. В България важността на взаимоотношенията, в миналото са били изключени и скрити в скрина на извън битовите „глезотии“. Просто защото битовото оцеляване е било нужен приоритет на общността. И това се усеща по поговорките ни „Дете се целува само когато спи“, „Мълчанието е злато“ и други ХЛАДНОкръвни „позитиви“, които са били за миналото ни, добър фокус за прагматично - физическа работа. Потискането на чувствата е било нещо нужно и приемливо за нашата консервация, като традиционно общество.
В новите изследвания обаче става ясно, че ние сме едно цяло с емоцията, чувствата и нашето тяло. Доказа се, че над 80% от заболяванията са психосоматични, тоест в следствие на незачетени, непреживяни или не вентилирани емоции.
Проявява се следният алгоритъм - Ситуация > Преживяване > ЦНС > Психологически опит > Афект > Невротрансмитери > Хормони > ВНС > Имунопептиди > Болест.
Схема, в която крайният резултат може да се предотврати, но това зависи само и единствено от избора на човек, неговия ресурс и неговите информирани решения и реакции. Медицинския модел, може да бъде избран, но той работи, доста често със следствието, което създава условия за рецидив – ситуация.
Ценно е да имаме емоционална компетентност за емоцията, която сами предизвикваме в себе си. Всяка една ситуация в живота ни носи определена емоция, която е свързана с преживяване, което от своя страна е свързано с хормони, които се доставят в организма ни.
Ако емоцията е ежедневно негативна, това се отразява на органите, понижава се имунитета на човек и може да се премине в последната фаза - болест.
Дори и в нашия био код да съществува заложен „фамилен маркер“, той може да не се прояви, ако се грижим за себе си.
Градивната посока на новото време е разглеждането на болестта като симптом за вътрешен дисбаланс, който в следствие има външна проява. Блокираната емоция не се губи. Тя излиза или в късен момент, или в друга ситуация, която ситуация гледаме постфактум по телевизията или се трансформира в тялото ни. Тялото е последния гостоприемник на неотработеното. Делинквентната хроника съобщена по телевизията е хроничната проява. Сензитивността към причинно – следствените връзки е нещо от жизнена необходимост за нас. Усещането, че ние не сме автомобил, чийто двигател може да бъде поправен в един сервиз, а задната част на автомобила в друг, докато стоим отстрани и наблюдаваме. А вариант, в който ние участваме в Аз - концепция за себе си. Нашите емоции, преживявания и соматика са един допълващ се механизъм, в който няма нищо излишно, но в който ни е необходимо осъзнато да участваме.
Да се поканим за себерефлексия с въпросите:
-Ценя ли себе си?
-Какво се случва с тялото ми когато има динамична ситуация в моя живот?
-Мога ли да отдавам и получавам?
Нека си разрешим да преживяваме. Да бъдем отговорни за случващото ни се. И не на последно място, да инвестираме превенция с грижа за личността, чиято израз е тялото.
Автор: Атанас Нанков
