Всеобщото познание на обществото за скални манастири и църкви, най-често се изчерпва с Аладжа манастир, Ивановската обител и Алботин. В последно време все по-често се разкриват от експерти или търсачи на древни паметници и други скални манастири и храмове, които не са никак малко в България.
Едно от тези малко познати места е близо до село Рояк в община Дългопол на около 45 километра югозападно от Варна и на 330 километра от София. Скалният манастир е отдалечен на 2 километра от селото в местност, наречена Дженевиз или Генуезката канара на ръба на Рояшкото плато. Комплексът е трудно достъпен, но много впечатляващ.
Според изследователите скалната обител първоначално е изпълнявала ролята на тракийско светилище от III - V век. По-късно през Средновековието се превръща в християнска монашеска обител. В преддверието на манастирската църква и днес могат да се видят надписи, които разказват за основаването на манастира. В тези надписи се споменават имената на двама българските владетели – Михаил Асен и Иван
Манастирските килии са разположени на няколко нива от двете страни на скалния венец. Точно в средата има множество малки ниши, за които се смята, че са изпълнявали ролята на гробници. Голяма част от културните пластове по платото и по двата ръкава на скалния венец е унищожена заради добиване на строителен камък на това място до неотдавна.
В скалите ясно се виждат странни форми на животни, които сякаш са издялани от човешка ръка. Една причудлива форма прилича на птича глава. От платото по своеобразен шахтов отвор, до който водят изсечени стъпала, може да се влезе в едно от помещенията на някогашния отшелнически комплекс. Най-вероятно той се е състоял от две засводени скални ниши, свързани една с друга. Двете ниши гледат на юг към помещенията на другия ръкав от скалния венец. Достъпът до по-малката ниша може би е ставал и от подножието на скалите посредством някакво дървено или въжено съоръжение.
Точно по средата на двата скални ръкава в своеобразната чупка, която те оформят, е най-интересното място в целия комплекс. В стените на две засводени „помещения”, гледащи на изток и на юг, са издълбани многобройни скални ниши с неизвестно предназначение, затваряни някога с каменни или дървени капаци. Вероятно тези помещения са част от тракийско светилище.
Има и изсечени кръстове по скалата до нишите на южното помещение, което означава, че са били обект на поклонение и на християнските отшелници и поклонници в средните векове, а може би и по-късно.
Почти няма следи от надписи в нещо като църква на манастирския комплекс. Надписът, който е проучен, споменава царете Йоан Александър и Михаил Асен. Михаил Асен е син на цар Йоан Александър от първата му жена – влашката принцеса Теодора. Роден е към 1322 - 1324 г. Като първороден син е обявен от баща си за съвладетел и към 1337 г. вече е носител и на династичното име Асен. Най-вероятно надписът в Рояшката скална обител е от 1337 - 1355 г.
Ако решите да посетите този малко познат, но уникален скален манастирски комплекс, до него водят няколко пътя, но непременно ще ви трябват указания от местните.
До манастира може да се стигне и с високопроходим автомобил, но е за предпочитане разходката до там. Тя отнема най-много 40-50 минути от село Рояк и е изключително приятна.
Шуменското плато е пълно с храмове
Скалните манастири по Шуменското плато представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии, обитавани от монаси исихасти през ХII – ХIV век. Разположени са по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато и са издълбани във варовиковите му скали. Достъпни пеша са Ханкрумовски, Костадинов и Дивдядовски скални манастири посредством маркирани пътеки. Достъпът до някои от манастирите не е обезопасен и е възможен само от хора, практикуващи скално катерене.
Осмарските манастири се намират в местността Осмарски боаз северно от село Осмар, два се намират в Троицкия боаз над село Троица, Ханкрумовският манастир е в Калугер боаз, а Дивдядовският – над квартал „Дивдядово“ на Шумен.
Манастирските килии са изграждани в меките варовикови скали, които освен лесни за обработка са и податливи на рушене от природата. Поради тази причина днес в скалните пещери почти липсват следи от стенописи. Предполага се, че монасите са достигали до тях посредством въжени стълби.
Осмарски манастири се намират на около 3 километра северно от село Осмар в живописния Осмарски боаз, през който протича Осмарската река. От изток долината е оградена от стръмните и скалисти склонове на Четика баир, а от запад се намират полегатите и гористи склонове на Кочовския дял на Шуменското плато. Манастирите се намират на стръмен скалист склон в дъното на боаза, който е наричан от местните жители Манастирска долина. Тези манастири са едни от най-известните и посещавани от туристи поради лесния достъп към тях.
Костадиновата обител е най-запазена
Костадинов манастир е най-големият и най-запазен. Издълбан е на височина около 8-10 метра в отвесна скала. През есента на 2011 г. е изградена метална стълба на мястото на старата дървена, посредством която е улеснен достъпът до него. Предполага се, че манастирът се е наричал „Св. св. Константин и Елена“.
В него още се забелязват олтар и фрагменти от стенописи. Състои се от две отделения. Източното представлява църква с почти квадратна форма. Западното е с неправилна форма, има множество ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в скалата нарове. На върха на скалата на Костадиновия манастир се намира интересно природно образувание, наречено „Окото” или „Халката”.
На около сто метра югоизточно от Костадиновия манастир е разположена друга скална обител, известна с името Диреклията. Причината да бъде наречен така е, че при входа му е издялан стълб, наричан с турската дума дирек. Църквата е на 10 метра от земята и е непристъпна без съоръжения.
На югоизток от Диреклията има скална обител с форма на подкова.
В местността Осмарските колонии в близост до хижа Букаците е открит скален манастир с частично запазени стенописи.
Троицките манастири са разположени северозападно от село Троица. Единият от тях е издълбан в скала с името Момина скала или Момата. В него е открита плоча с надпис със следния текст: „Писах аз граматик Андрея, месец априля”. Следва нечетлив подпис и дата. Близо до надписа са изрязани изображения на човек, брадва и кръст.
Източник: Уикенд
