“Днес сме република, но чиста ли, свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение, както други в онези години вземат Апостола за луда глава и мечтател. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година.” Това каза в словото си президентът Румен Радев по време на възпоменателната церемония по повод 145-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
“Преди 145 години тук - на това място- увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е неизвестен. Но заравяйки Левски, поробителят зарови зърното на свободата, което покълна и роди днешна България. От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и кратки писма. Но те струват повече от доктрина, учат ни, че дела трябват, а не думи. Дават ни вяра, че времето нас обръща, но и ние него обръщаме.
Днес сме република, но чиста ли, свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение, както други в онези години вземат Апостола за луда глава и мечтател. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година. Идеалът на Левски за чиста и свята република е дългосрочна програма, много време трябваше, за да стане България република. А колко още ще трябва, за да стане тя чиста и свята? Това зависи от нас. Това зависи от нашата гражданска отговорност, от нашата гражданска позиция. Битката за законност и справедливост е задача на всяко поколение, нашето още не я е постигнало.
Републиката на Апостола принадлежи на всички граждани, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички. В чистата и святата република лъжата е позор, а човек тежи според делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола. Нашите българи желаят свободата , но я приемат ако някои им я поднесе в къщите на тепсия, пише Левски и още - не си народен, ако знаеш народното зло и не го казваш. Тези прости думи описват цялата българска драма. Робството ни е приучило да се съобразяваме със злото и силата. Но за да бъдем свободни трябва да победим унинието и примирението вътре в нас.
Преди век и половина един монах от Карлово заложи живота си, за да изкупи свободата си, нашата свобода. Левски предизвика цяла империя и спечели облога си. Той пожертва живота си, но спечели за цял народ. Неговият блян не остарява с годините. Ние, днешните българи, сме призвани с нашите дружни усилия да сбъднем идеала на Левски. Заради него, заради себе си и заради нашите деца.
Поклон пред паметта на Апостола на свободата!”
http://segabg.com
