Руският фризьорски салон А може би беше украински. В един фризьорски салон във Варна се опитах да заговоря фризьорката, която беше рускоговореща. Говорех й на български. Тя не разбираше или се правеше, че не разбира, и ми отговаряше на руски. Разговорът не вървеше. Тя не искаше да разбира български, а аз отказвах да разбирам руски. Все пак реших да я попитам дали Варна й харесва. В този момент влезе колежката й и чу въпроса ми. Разбра го на български достатъчно добре, за да завърти невъздържано очи и да направи физиономия като неволен отговор на въпроса ми. Фризьорката се направи на глуха. Каквито и да бяха тези жени, явно България, българите и Варна не им харесваха. Едва ли някой ги е канил да идват тук, но най-малкото, което те дължат на държавата и народа, който ги е приел, е да положат усилие да говорят езика му. Още повече че усилието няма да е голямо.
Но те имаха самочувствие на хора, които ще говорят на родния си език, независимо дали клиентът го разбира или не, и независимо, че тук не е нито Русия, нито Украйна. Няма как да ги различим, защото те са еднакви. Или по-скоро те са едно и също. Все едно македонци и българи. В интернет има достатъчно хейтърски към България видеа от украинки. Изглежда, че чувството на превъзходство на руснаци и украинци към България е еднакво. Напълно неоснователно и дразнещо с остатъците от съветско имперско самочувствие.
Интересни са разликите между украинските и българските тийнейджъри във варненския регион. Визуално и като стайлинг те са напълно различни от българските. Няма момчета с тесни черни дрехи и къси, почти до голо подстрижки, нито момичета с шик анцузи и блузки, оголващи пъпа и гигантски маратонки на слабите им крачета. Минавайки край една полуразрушена станция от соца, от една от стаите на последния етаж звучеше силно чалга. На балкона се появиха облечени в обичайното черно, късо подстригани момчета на около 13–14 години. Правеха си купон. На следващия ден на стъпалата на същата станция седяха момчета с дълги коси и много широки, дълги джинси и суетшърти и слушаха някакъв метъл. Първите бяха българи, вторите бяха украинци. Украинските момчета печелят първенството по хубост. Масово са високи, дългокраки и хубави с дългите си коси. Докато нашите са като евтин отбор по нищо, унифицирани с черната си униформа и прическа като войска. А какви красиви украински деца има на плажа. Слаби, дългокраки, фини. Никак не би било зле българският ген да се освежи с украинска инжекция. Но като хора явно сме еднакви – крадливи и безскрупулни. Затова и корупционният скандал с дясната ръка на Зеленски не е новина, но е много неприятен, защото всеки американец или европеец би трябвало да си задава въпроса къде отиват парите от данъците му – дали за да бъде спасена Украйна от Русия, или в банковите сметки на украинската олигархия начело със Зеленски.
В Дания вече има закон, който забранява на деца под 15 години да използват социални медии. Целта на закона е да ги предпази от проблеми на менталното здраве като тревожност и пристрастяване. Както и в България, критиците на мярката се тревожат от ограничаването на дигиталната свобода, а поддръжниците я виждат като крачка към по-безопасно детство. В полза на тази забрана работи и скорошно изследване, което заключава, че една седмица отсъствие от социалните медии намалява депресията. Това го знаем и без изследване. Мненията на цял свят са нежелан от мозъка ни и хормоните ни боклук. Поколението, което протестира в момента на жълтите павета, е отгледано с този боклук. То е изградено от него. То следва световните вълни от недоволство, и с основание. Протестът на младите софиянци беше голям и впечатляващ, понеделнишкият пак се очертава да е такъв. Започна като различен от досегашните протести, защото въпреки страстите и натиска върху депутати и политици в Народното събрание той уж не беше за сваляне на правителството, а заради несъгласие с бюджета. Протестиращите уж показаха чувство за отговорност към приближаването на датата на приемането на България в Еврозоната. Тоест това беше подгряване за протестите за сваляне на правителството след Нова година.
Младите софиянци са мобилизирани от ПП-ДБ и е ясно, че искат промяна. Но как да се случи тази промяна, когато играчите са едни и същи, особено един. Другият константно печеливш играч, Бойко Борисов, е в дзен фаза и едва ли има нещо, което да го изненада или извади от равновесие. Няма и защо. Неговият премиер Росен Желязков е едно от най-добрите премиерски попадения от прехода насам. Сега има един-единствен голям проблем и той не е бюджетът. Той е подобието на украинското правителство. Без съмнение всеки, който се намира в управлението в момента, има нещо, от което да се страхува. Нещо, което да загуби. Някой да му го отнеме. Да го застраши. Някой като Епстийн, но без неразрешената сексуална съблазън. Тук цари само неразрешена финансова съблазън. В сексуално репресирано общество като американското сексуалната съблазън създава големи проблеми. Финансовата съблазън там е култ, който окуражава и обикновения човек да мечтае да е богат. Там нещата са прости и ясни – успехът е пари и който има потенциал, трябва да бъде подкрепян, защото той носи печалби. В България можещият, който не краде, носи неприятности. Този бъг в Матрицата тук е пропаст, в която пропадат политици, партии, личности, възможности, талант, произведения. Тази пропаст поглъща възможността за промяна, защото армията на крадливата посредственост е огромна.
Младите хора на площада искат да са можещи и вероятно много от тях са такива. Въпреки бъга в българската Матрица. Те са си създали свои балони, в които се подкрепят и се борят да приближат България максимално до Европа и Америка. Всички в момента мразят Америка, не искат да ходят там, ужасени и отвратени са, но Америка остава на светлинни години пред Европа като възможности. Манталитетът на американците е основан на идеята за големи възможности. Сега има пренагласяне на господстващата идея, но по един или друг начин там всеки знае, че талант или не, трябва да се измине път с много и най-различна работа, не по специалността, не по предпочитание, а просто защото, за да разбереш живота достатъчно добре и да можеш впоследствие да реализираш успешно идеите и мечтите си, ти трябва да си тръгнал от малкото пари, парите, които едва ти стигат да си плащаш сметките. После да се качиш на по-високо ниво, понякога да не можеш да си намериш работа, но да не се отказваш от целите и амбициите си. Протестиращите в момента са продукт на българската американска мечта с тази разлика, че те притежават жилища, купени от родителите им. Тези, които живеят под наем в София, притежават жилища другаде. Тоест те имат добър старт в живота, с който са им спестени сериозни трудности. Те искат отчетност в управлението, липса на корупция, пари, коли и къщи, чисти улици със здрави тротоари, и магистрала „Хемус“ до Варна. Последното е ирония. Блянът, който българския бумър няма да доживее да види в цялост. Младите са прави да искат всичко това. Но българската американска мечта не означава да си затваряш очите за подкупа от 1 милион, платен за отвлечения баща на Благомир Коцев от младшия Коцев. Българската мечта не означава ние да събираме пари за гаранцията на милионер, който е обвиняем в корупционни престъпления. Щеше да е достойно той да откаже тези пари, да остане в ареста, а парите да бъдат дарени за някаква справедлива кауза. Така Благомир Коцев щеше да е истинският герой, „светец“ и жертва на системата, за който мечтаят младите на площада. Но той не е това. Той е кривото огледало на мечтите на младите от протестите. Няма как да не наричаме нещата с точните имена, защото, за разлика от тях, ние сме чули и видели безброй лъжи и измами в дългите си животи. Но нека протестират. Правителството може и да падне, после изборите няма да сътворят чудеса. И много трябва да внимават, протестирайки, да не ги набутат в руския фризьорски салон.
Милена Фучеджиева
Иванов
1 month before
След някои успешни констатации, Милена настъпва мотиката: "Неговият премиер Росен Желязков е едно от най-добрите премиерски попадения от прехода насам" Може с абсолютен успех да се твърди ТОЧНО ОБРАТНОТО, Младите софиянци НЕ СА МОБИЛИЗИРАНИ ОТ ПП, но решиха да участват в този митинг. Колкото до организаторите на този митинг, те показаха веднага, че нямат нищо общо с искането на народа, като гласуваха против референдума. "българската американска мечта"
Коментирай