Десет малки футболистчета

Забелязахте ли сте агитките на стадиона? Дебеловати, розовобузи, ококорени представители на своите нации врещят, подкрепяйки своите представители, които дълбоко фенотипно не приличат на тях. Как разбрах ли? Ами очевидно е. Трябва да си надрусан грантаджийски слепок, за да не различаваш бялото от черното. Съвсем друго е, когато достоверният представител на твоята раса е само един в отбора. Или максимум двама. И на почивката да вземат да ги извадят, че да няма расизъм. --- Войната в Украйна не може да завърши, защото целият Запад и някои от марионетките му на Изток са се струпали в Новорусия....

Много негри от колониите, но пък треньорът е бял....

Макар и женска глава, обичам футбола и всеки спорт, най-вече плуване, което у нас през последните години залязва /сигурно не носи кинти/. От това първенство гледах от край до край само един мач - Босна и Херцеговина и Нидер...и т.н. не беше лош, исках друг резултат, но какво ли разбирам! Няма да забравя колко се радваха сърби, черногорци, хървати, босненци на победата на България през 1994 г. Стискам палци на Аржентина!

вече този спорт е жива педалщина!

Имаше филмче за футбола в Мали-ритат децата,боси на сгурията,няма фланелки,няма топки,но има огромно желание да станат добри футболисти и за заминат за Франция.Богатите бели французчета,вероятно,се занимават с глупости и чакат някои други да ги забавляват.Затова Англия я завзеха индийците и пакистанците,а кмета на NY e малко по-така.

Е, ами свикнали са хората от край време, че най-хубавото винаги им принадлежи. Нали затова се водят най-развитите нации. Като не може полезни изкопаеми или както сега е модерно да се казва "редкоземни метали", защо не "прифронтови територии" и талантливи хора (спортисти, учени и т.н.). Интересно е също въвеждането на съвсем нови термини в дипломацията и международните отношения: "мир чрез война", "мир чрез сила", а опитите за защита на националния интерес, ако някой случайно реши да ги отстоява, вече се наричали ... "сериозна нелюбезност" (Вж.: статия на "Монд" в "Гласове").

отдавна е казино и пералня на пари. Откакто Зидан застрахова краката си за 60 млн. долара преди доста години. Няколко години преди това Барселона купи Стоичков за 5 млн. долара, а няколко преди това - Наполи купи Марадона за 8 млн. долара. Та .... оборот да става, брато, както казала една мутра на друга ... 60 млн. долара застраховани крака, идиотия!

Ако сте били в музея на нанобритания, т.нар. британски музей по история, всичко изложено е крадено и придобивано с измама. Ако всичките експонати бъдат върнати на държавите им - Гърция, Египет, България и африкански страни, тази сграда ще остане с празни стени. Така е и във френските музеи, така е и в други на бивши колониални крадци.

Да, така е, но лошото е, че елементи на неоколониална политика се прокарват и в момента, маскирани под формата на европейска солидарност. А истинска солидарност може да има само там, където има условия за реален дебат, без премълчавания, факт-чекирания и инсталирания на национални лидери, за които основният аргумент винаги е "началниците в Брюксел искат".

Нищо чудно, че в отборите на Англия и Франция играят толкова футболисти с друг цвят на кожата. Ами те са били и са колониални държави, завладели територии с цветнокожо население. Естествен е стремежът тамошните да потърсят по-добър живот в метрополията . И това е от поколения насам. /Естествено прав е авторът на статията за всички посочени други причини на явлението/. Същото се отнася и до другите завоеватели - Португалия, Белгия и Холандия. Единствено Испания е изключение защото в тази държава се преселват повечето по-светли испаноговорящи южно и централноамериканци. Швейцария и Австрия са друга тема.Освен това в испанската държава е най-добре развит детско-юношеския футбол и школи, където родителите водят своите деца като почти всички са местни испанци от средната класа защото футболът е издигнат от тях в култ. Обратните примери с изцяло играчи без пришълци са отличните отбори на Аржентина, Хърватия, Норвегия, БИХ, Турция и др.

Преди първия мач на Франция написах на една стара моя приятелка от Авиньон: Мари, поне един бял за цвят не намерихте ли? Направи се, че не е видяла написаното. И се сещам за времето, че имаше един Тигана, на който виках Цигана, а всички други бяха етнически французи. А, помните ли оня централен защитник Робсън, заради който албионците, бойкотираха националния си отбор? За 30-40 години всичко стана друго. Даже Европа забрави за Адолф и жадува реванша му. И пак се сещам: "Внимавай какво си пожелаваш!".