С Л Е Д И З Б О Р Н О ОБЩЕСТВОТО НА УМРЕЛИТЕ ВЕЛОСИПЕДИСТИ

Модерната социална наука счита, че традиционното общество се разрушава.
Деконструкцията (или деструкцията) на обществената система става на три етапа.
През тях по най-драматичен начин – с жертви, с бедност и с униние – премина и българското общество. 

Последните местни избори го показват.
Никой, освен подкупените с по 50-100 лева цигани, заставените от работодателите си хора на заплата, пенсионерите от потомствените комунистически родове и раздутата и забогатяла софийска администрация не отиде да гласува, защото самата избирателна система е компрометирана и фалшива (мъртви души, откраднат код, счупени машини, дописване на протоколи и т.н.)

Какво стана? 

Първо, беше забравен Господ Бог. Първият етап. Това стана с налагането на комунистичекия атеизъм след 1944 г. и на апостасията (омразата към християнството и към доброто).

После, през втория етап, бавно и мъчително умря Авторът. У нас отдавна вече няма значимо творчество и значими творци. Последни бяха Яна Язова и Димитър Талев.

В третата фаза умря Читателят, т.е. духовният, културният, нравственият, добрият човек.

Останаха само алчни новобогаташи-парвенюта от бившата номенклатура на БКП и от Държавна сигурност, "нагли и лъжливи" (по думите на сп. “Економист" преди време) политици-агенти и огро-о-омен ъндърграунд от бедняци, клошари, цигани, безработни, потенциални емигранти, пенсионери и гладен пролетариат.

Ситуацията в страната ни, най-бедната, най-болната, най-покварената (Bloomberg), най-корумпираната и най-нещастната в Европа, независимо от милостивия прием на 1 януари 2007 г. в Европейския съюз, може според мен да бъде представена символично с един много красноречивия образ на постмодерния френски социолог Жан Бодриар:

“Умрелите велосипедисти, състезавайки се по Транссибирската магистрала, с нарастваща скорост въртят педалите на своите велосипеди.”

 Постепенната ни смърт включва в себе си страхове, глад и ужас, греховни щения, бягство зад океана на по-младите, циганизирано общество, ислямизация, корупция, омраза, леност, духовно опустошение.

Но ние неистово въртим педалите, незатворили посмъртно очи.

Летим към окончателния си многомерен Край.
Демографския ни край като български етнос, знаем всички, ще е през 2050 г., тогава етническите българи ще са под 1 милион.
Нравственият отдавна е настъпил. 
Културният - също.

Продължаваме да въртим педалите. Продължаваме все същото. 
Продължава корупцията. 
Продължава нечуваната бедност.

И пак гласуваме за тези, които ни ограбиха и ни ограбват така нагло, които ни лъжат и мамят всеки ден. 

Избираме постомствен отрок на генерали от ДС за кмет на София, избираме за втори път в Русе роден в Африка чугунен комунист, внук на участвал в убийствата на стотици русенци, елита на Русе, включително внучката на баба Тонка, да управлява града още 4 години, избираме във Варна за кмет протеже на Ристе, Кирчо и Кокорчо и т.н.

Наистина, ако нещо не се случи, скоро ще изчезнем и като нация или ще сме провинция на съседна държава. 

 Необходимо ни е истинско претегляне на всички “За” и “Против” при вземането на решения за собственото ни бъдеще. 
Не врява и безумие!

За съжаление повечето хора от нас са от типа личности, които мислят по-малко и обикновено правят това post factum. 

Движат ни страсти и апатия, заради които отиваме срещу собствените си интереси и срещу интересите на България, която загива.

Казваме на черното бяло. 
Възхищаваме се пак на един дръндарски циганин, агент на ДС, бил най-великият ни политик.
Двадесет години ни управлява неук пожарникар с кюлчета от с. Банкя.
Тъмнината от спрените реактори наричаме светла европейска перспектива.
Изпращането на оръжие на украинските бендеровци наричаме хуманност.
Даже и канибализма можем да определим като радикална форма на човеколюбие, ако така ни каже някой подпит и подпикан глупак от ЕС.

В Светата Библия, която никой у нас не чете, пише: “Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло” (Ис. 5:20).

Може би това е основната причина да сме в такова окаяно положение днес всички. 
Горко ни!

Ние сме Общество Умрели Велосипедисти!
И абсурдният ни ужасяващ бяг по Транссибирската магистрала продължава.
Докога?

акад. Петър Иванов