Скъпият ток вече е сигнал: ще стигне ли енергийният натиск до семейния бюджет?

Цената на електроенергията не се определя от един източник и не зависи само от това колко ток произвежда България.

161,44 евро за мегаватчас. Толкова достигна базовата цена на електроенергията на българската борса за доставка на 18 август – въпреки че стойността е с близо 5% по-ниска спрямо предходната търговска сесия. Това е важната подробност: токът поевтинява за ден, но остава на високо ценово ниво.

За домакинствата обаче въпросът не е просто „ще стане ли токът 161 евро и в сметката?“. Не – поне не директно. Битовите клиенти са на регулиран пазар и крайните им тарифи са определени от КЕВР за регулаторния период от 1 юли 2026 г. до 30 юни 2027 г. При „Енерго-Про“ например средното изменение от 1 юли е около 2,53%, а крайната дневна тарифа без ДДС е 0,25283 лв./kWh.

Тогава защо високата борсова цена трябва да ни интересува?

Защото борсата е термометърът на напрежението в електроенергийната система, а бизнесът плаща пазарна цена. И когато електроенергията поскъпва, натискът не изчезва – той може да се премести по веригата от производството към транспорта, услугите, магазините и накрая към потребителя.

Какво всъщност стои зад 161,44 евро?

Цената на електроенергията не се определя от един източник и не зависи само от това колко ток произвежда България.

Пазарът „ден напред“ свързва българския пазар с регионалния и европейския електроенергиен пазар. На 18 август цената в Румъния например е 164,17 евро/MWh, близо до българската. Това показва, че сегашният натиск не е чисто български феномен.

Има и още един фактор – природният газ. За 18 август цената на „Газов хъб Балкан“ е 52,90 евро/MWh, а „Булгаргаз“ предлага за септември цена от 41,31 евро/MWh, което е увеличение с 4,77% спрямо августовското ниво.

Това е важно, защото газът влияе върху пределната цена на електроенергията в моменти, когато по-скъпите газови мощности участват в покриването на потреблението.

Но България има и друга особеност: страната разполага със значителен базов ядрен капацитет.

АЕЦ „Козлодуй“ – евтин ток, но и голям системен риск

АЕЦ „Козлодуй“ е най-големият производител на електроенергия в страната. Затова всеки проблем с ядрените мощности има значение не само за производството, но и за пазарната динамика. В момента допълнителен фактор е ниското ниво на Дунав.

Към 16 август централата работи без промяна в графика, но са предприети мерки заради ниското ниво на реката.

Тук е едно от големите противоречия на българската енергетика: имаме мощност, която осигурява голям обем електроенергия с ниски емисии, но в определени моменти системата може да бъде поставена под натиск от фактор, който няма нищо общо с борсовата търговия – водните условия.

Ако ядреното производство бъде ограничено, системата трябва да намери заместител.

И тогава ролята на останалите мощности става решаваща.

ВЕИ срещу ТЕЦ срещу АЕЦ? Всъщност не

Енергийният микс не може да бъде обяснен с простото противопоставяне „АЕЦ или ВЕИ“ и „ВЕИ или ТЕЦ“.

Фотоволтаиците могат да произвеждат огромни количества електроенергия през деня, но не могат сами да гарантират производство през нощта. Батериите вече променят тази сметка – само за един месец инсталираните батерийни мощности в България са нараснали с около 1 GW и достигат 5,4 GW според актуални данни.

ТЕЦ-овете пък могат да бъдат важни за сигурността на системата в моменти на висок товар или недостатъчно производство от други източници. Показателно е, че при студения януари въглищните ТЕЦ са имали близо 35% дял в енергийния микс.

Така се очертава истинската задача: не да изберем един „победител“, а да имаме достатъчно различни мощности, резерв и съхранение, така че системата да издържа при промяна на времето, потреблението, цените на горивата или авария на голям производител.

Ще поскъпне ли токът за домакинствата през септември и октомври?

Тук трябва да се внимава с прогнозите.

Днешната борсова цена сама по себе си не означава, че през септември ще получим същото увеличение в битовата сметка.

КЕВР вече е определила тарифите за периода до 30 юни 2027 г.

Следователно непосредственият ефект за едно домакинство ще зависи преди всичко от потреблението. През есента може да има по-високи сметки заради повече използване на отоплителни уреди, бойлери, сушилни и други електроуреди – дори без промяна на самата тарифа.

Това е важната разлика между цена на електроенергията и размер на сметката.

Една и съща тарифа при по-голямо потребление означава по-висока фактура.

Истинският риск е бизнесът

Докато домакинството е защитено от регулираната цена, предприятията са много по-близо до борсата.

Затова най-уязвими са производствата, при които електроенергията е значителна част от себестойността – енергоемка индустрия, металургия, някои химически производства, производители на строителни материали, големи хладилни бази и други предприятия с постоянно високо потребление.

Държавата вече има механизъм за компенсации. Министерството на енергетиката посочва, че за енергоемките потребители са предвидени компенсации за тригодишен период, като за първата година размерът е 124 млн. евро, а помощта може да достигне до 50% от цената на използваната електроенергия за допустимите предприятия.

Но компенсацията решава един проблем, а създава друг въпрос: кой плаща за високата цена – бизнесът, потребителят или бюджетът?

Ако производителят поеме разхода, печалбата му намалява.

Ако го прехвърли към клиента – поскъпва продуктът.

Ако държавата компенсира – разходът в крайна сметка се поема чрез публичните финанси.

Това е причината скъпият ток да не е само енергийна новина. Той е икономическа новина.

Ще поскъпнат ли храните?

Тук също няма автоматична връзка „скъп ток = по-скъпа храна“.

Но има верига на пренасяне на разходите.

Електроенергията участва в производството, охлаждането, складирането, преработката, опаковането и търговията с храни. Когато към нея се добавят по-скъп транспорт, горива, труд и други разходи, натискът върху крайната цена се увеличава.

Европейската комисия очаква именно енергийният шок през 2026 г. да повиши инфлацията в България, като посочва, че по-високите енергийни разходи се пренасят по производствената верига и първоначално засягат земеделието, дистрибуцията и транспортните услуги.

Това не означава, че всяко увеличение на тока ще се превърне в същия процент увеличение на цената на хляба, млякото или месото.

Означава, че енергията е един от разходите, които могат да добавят нов натиск към вече съществуващата инфлация.

През юни годишната инфлация в България по хармонизирания индекс е 5,2%, според Евростат.

А идва ли нов енергиен шок през зимата?

Това вече е въпрос на сценарии, а не на сигурна прогноза.

Най-рисковата комбинация би била едновременно:

студено време + висок товар + ограничено производство от голяма мощност + недостатъчно ВЕИ производство + високи цени на газа + напрежение на регионалните пазари.

Тогава цените на борсата могат да се повишат рязко.

Но обратният сценарий също е възможен: силно производство от ВЕИ, достатъчно ядрена генерация, работа на батериите и нормални регионални пазари могат да ограничат ценовия натиск.

Именно затова една борсова цена от един ден не е достатъчна, за да се обяви нова енергийна криза.

Тя обаче е достатъчна, за да покаже, че рискът от ценова волатилност остава.

Големият въпрос не е „колко струва токът днес?“

Истинският въпрос е колко дълго може да остане скъп.

За домакинствата днешните 161,44 евро/MWh не означават автоматично сметка по 161,44 евро за всеки мегаватчас потребена електроенергия. Битовият клиент има регулирана крайна цена и през есента най-прекият фактор за размера на фактурата ще бъде собственото му потребление.

За икономиката обаче картината е различна.

Продължително високата борсова цена означава по-скъпа енергия за бизнеса, натиск върху себестойността, необходимост от компенсации и потенциален натиск върху крайните цени.

И точно там се намира границата между „скъп ток на борсата“ и „скъп живот“.

Засега няма основание днешната цена сама по себе си да бъде представяна като неизбежен нов ценови шок за домакинствата.

Но има достатъчно основания тя да бъде разглеждана като предупредителен сигнал.

Защото когато токът поскъпва на борсата, въпросът вече не е само колко плащаме за електричество.

Въпросът е колко ще ни струва електричеството, докато произвеждаме, транспортираме и купуваме всичко останало. І БГНЕС

----------

Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация“ в БГНЕС