Обръгнали от действията и бездействията на столичната кметица Йорданка Фандъкова, трудно, но все пак, бяхме изненадани, че тя лично благодари на ген. Йосиф Гурко за освобождаването на София преди 140 години. Такава лична благодарност, в стил наградите "Оскар", още нямаше у нас и вчера това бе подобаващо оценено от хиляди хора в социалните мрежи. Както бе оценена и личната благодарност на кметицата към западните посланици за спасяването на града от опожаряване. През 1878 г. в София посланици няма. Един консул от Италия и двама вицеконсули от Франция и Австро-Унгария изиграват ключова роля в спасяването на София от погром. Абе, важното е да са западни, а пък консули ли са, посланици ли. Здраве да е.
По-важното е, че г-жа Фандъкова е поредното длъжностно лице, което за пореден път при споменаването на руската армия от Освободителната война започва да изрежда: руси, украинци, белоруси, финландци. Интересен начин, не че Фандъкова го е измислила, да се "разслои" името Русия, да се "разгради" понятието, да се неглижира целостта му, дори със задна дата. Истината е, че има Руска императорска армия, подчинена на Негово императорско величество руския цар. Фандъкова като е тръгнала да благодари персонално, трябва да се обърне първо към Александър Втори, а не да изрежда всеки народ в имперската войска. Защото там е имало десетки националности. Например 35 000 поляци, които тя е пропуснала или пък 2000 осетинци. Този речитатив някак си игнорира Руската империя и нейната армия, а привнася роля на страни, които нямат отношение като държави към тази война. На тях може и да им харесва, но това е противно на историята.
