СНИМКИТЕСА САМО ПОВОД
„Стръвницата“ вече не се нарича стръвница.
Политкоректно е: „проблемна мечка“.
Толкова е инфантилно и мазно , че за да е още по-идиотско , може да се съобщава така : ,, Лоша Баба Меца нападна човек в…,, -
точно както пантерата от филмчето е наречена с бебешкото ,,Пинко’’ , докато си върши пакостите.
След толкова опитомени , с подрязани мисли и слово хора , дойде ред и на горския звяр да бъде почистен от несъществуваща морална заплаха.
Каква уловка правят , уловка, за която си говорим тези дни на стената ми: когато научим децата си да мислят и говорят с „езикови балони “, те утре ще управляват света по същия този блудкав, идиотски начин и ще творят грандиозни глупости.
Но така или иначе- стана принцип , че хората, които назовават нещата директно, са „стръвни хейтъри “, а пък обществените беззъби и тренирани в политкоректност говорители —единствените добронамерени към всичко.
Изкривените били „нормита,, !
Нормалните - „токсични“ и ако може да се сложат в клетка до тварите в зоопарка- земята ще е рай за хора и животни.
Анализаторите се стремят дори зовът на дивото да бъде психологически обяснен,
а специалистите са готови социално да кастрират истинската природа заради угодническата си загриженост.
Нулева е толерантността към онези, които отказват да говорят с думи от дунапрен!
И как да се обясни, че ,, безпроблемен хищник,, ако съществува , то той всъщност има сериозен проблем?!
И че съчетанието „проблемна мечка“ е симулакрум на реалността , копие без оригинал в действителност , измишльотина , която няма нищо общо с истинския горски хищник.
Постепенно и безболезнено обществото заприличва на цирка, където дивото се смята за дефект , а дресурата - за човечност.
Хора, не мечките станаха „проблемни“.
Проблемно стана обществото, което вече се плаши повече от думите, отколкото от зъбите.
С идеите, че „глупав“ значи „добър“ и че беззъбият говор е морална извисеност, стигнахме дотам - да се страхуваме по-малко от хищниците и повече от имената им.
Стела Богомилова
