Основополагащи принципи за функционирането на всяка една политическа партия в Европа са чувството за общност и партийната дисциплина при спазването на взети с мнозинство решения.
Явно не така мислят българските евродепутати Сергей Станишев и Елена Йончева.
През последната седмица двамата гласуваха в Европарламента решения в разрез с позиции, взети с огромно мнозинство от Конгреса и Националния съвет на БСП.
По темата за Истанбулската конвенция двамата евродепутати гласуваха „въздържали се”, което противоречи не само на позицията на българските социалисти, но и на решението на Конституционния съд на Република България.
След това Сергей и Елена ни сюрпризираха с подкрепата си за антируска резолюция на Европейския парламент въпреки ангажимента на БСП да работи срещу антируските санкции и за мир и диалог в Европа.
За пореден път ставаме свидетели на политика на срамен пазарлък и компромис с десницата по отношение на русофобията, която никога не е била присъща на лявото, но днес е прегърната по скандален начин от социал-либералния елит на ПЕС.
Защитата на традиционните семейни ценности и русофилството е политика не само на днешното ръководство на БСП, но и неразривна част от традициите на партията от нейното основаване.
Да припомняме ли, че и двамата евродепутати имат руски корени, а презимето на Сергей все още е „Дмитриевич”?
С какви аргументи нарушават две от „червените линии” от „Визия за Европа”, с която бяха изпратени от българските социалисти да заминат за Брюксел?
С действията си Станишев и Йончева показват неуважение към мнението на стотици хиляди членове и избиратели на партията, поставят се над легитимни политически решения на БСП и се подиграват с нейното доверие.
Така се руши единството на партията, чертаят се разделителни линии в Групата на евродепутатите, вреди се на образа на БСП, създава се впечатление, че партията не спазва обещанията си.
Това правят двамата евродепутати от най-високата възможна трибуна - европейската!?
През 2018 г. Сергей Станишев упорито оказваше авторитарен натиск върху БСП да приеме Истанбулската конвенция, а след решението на Конституционния съд, което обяви Конвенцията за противоконституционна, той заяви, че това вече е затворена страница, а неговите недоброжелатели преекспонират темата!?
Защо тогава Станишев днес отново се поставя в услуга на силите, които се опитват да наложат Истанбулската конвенция и джендър идеологията в България?
Може би е проумял, че няма шанс да се върне начело на БСП, и прави мили очи на брюкселския истаблишмънт, за да си постеле за още един мандат начело на ПЕС? С тези гласувания той за пореден път демонстрира, че за него са важни личната реализация и кариера, а не колективната воля на партията, която го създаде.
Елена Йончева засега също не оправдава доверието на БСП, която я издигна за водач на листата за европейските избори и която винаги застава в нейна защита при атаките на властта.
Йончева не изпълни ангажимента си да изобличава корупционните практики на българските управляващи от позицията си на евродепутат, което бе обявила за свой приоритет. Тя показа политическа непоследователност и липса на политическа воля да защитава позициите и интересите на българските социалисти.
В политиката доверие се гради бавно и се руши лесно и ако грешките зачестят, избирателят ще спре да дава своята великодушна прошка. Върху това трябва да се замислят Сергей Станишев и Елена Йончева, ако искат да имат морален интегритет с партията, която ги изпрати в Европарламента.
Но върху тези рецидиви трябва да се замисли и ръководството на БСП, когато прави своя кадрови избор за един или друг пост.
http://epicenter.bg/
