Sweet memories от преди пандемията <3

Sweet memories от преди пандемията <3

Почти излизам от магазин в мола и покрай мен профучават четирима полицаи. Рязко правя кръгом и хуквам след тях да видя кого ще бием. Между щандовете се носят адски крясъци - служители на магазина са заобиколили дама в бурка и млад мъж. Служителите обясняват, че са засекли на камерите дамата да краде и да прибира стоката под чаршафа. Служителите не смеят да я докоснат. И полицаите не смеят да я докоснат.

Отнякъде пристига забулена служителка на магазина, бърка под чаршафа и почва да вади дрехи. Единият полицай ме вижда как зяпам и хладно ме пита дали всичко е наред. Засрамвам се и тръгвам към изхода. Внезапно торбата с продуктите ми започва да пищи. Купила съм чифт бебешки гащи и яке за приятелско дете и на касата са забравили да махнат пищялката. Полицаите ме поглеждат и един тръгва към мен. Моли ме да отворя торбата и многозначително поглежда към останалите. В погледа му се чете “Опа, тия явно са банда крадли”. Аз гледам безпомощно като току що снесла кокошка.

На косъм съм от публичен арест и доживотни хвалби, че съм била в британски карцер. Уви, единият служител се плесва по челото и започва да се извинява, че не е махнал пищялката. Полицаите ми желаят хубав ден. Тръгвам си безславно.

Ирини Зикидис