"Тестваха реакцията ни, не сградите ни": анализ на лятната вълна от фалшиви анонимни заплахи

Разговор с Даниел Христов, директор на Агенцията за Информационна Безопасност и Разузнаване (АИБР)

— Г-н Христов, през лятото на 2026 г. поредица от анонимни сигнали за взривни устройства блокира работата на училища, съдилища и болници. За обществеността това създаде сериозен стрес. Каква е реалната картина зад тези събития?

- Първостепенната ми задача е да успокоя гражданите: на нито едно от засегнатите места не бе открито взривно устройство. Това е факт, който трябва да бъде отчетен ясно. Същността на инцидентите обаче не бе във физическата заплаха. Целта на подобен тип операции е да се изследва оперативната устойчивост на системата — да се провери за колко време, с какви ресурси и при каква процедурна последователност държавата реагира при едновременно постъпване на множество критични сигнали.

— Използвате термина "хибридно въздействие". Защо определяте изпращането на електронни съобщения по този начин?

- Терминологията тук е от ключово значение. Не става дума за изолиран дигитален вандализъм, а за координирана последователност от действия. Векторът е дигитален — електронни писма, изпратени през анонимизирани мрежи. Ефектът обаче е изцяло във физическата и психологическата сфера: дезорганизация, ангажиране на специализиран ресурс на МВР и създаване на обществено напрежение. Когато виждаме две сходни вълни, организирани през точно определен времеви интервал, ние не анализираме единични прояви, а разузнавателен модел.

— В своя доклад посочвате специфичен дефицит в правната квалификация на тези събития. Какво точно имате предвид?

- Проблемът се състои в 
разминаването между използваната технология и правната категория. Когато заплахата постъпи по електронен път, правната рамка я квалифицира като класическа "заплаха за взрив" — тоест като физическо престъпление. Дигиталният компонент, източникът и начинът на пренос остават извън специализирания отчет за киберинциденти. Това създава методологическа празнота: събитието произвежда реални последици, но не фигурира в анализа на дигиталната ни сигурност.

— Какви са практическите последици от тази празнота за националната сигурност?

- В разузнавателния и аналитичния процес важи едно основно правило: точността на решенията зависи от точността на данните. Ако една заплаха не бъде правилно индексирана, държавните органи не могат да планират адекватни превантивни ресурси за защита на критичната инфраструктура. Точна диагноза се поставя само с пълна картина. Нашата цел е да помогнем за попълването на тези информационни празнини.

— Данните от доклада Ви показват, че над 70% от организациите у нас разполагат с ниска степен на готовност за реакция. Как следва да се тълкува това състояние?

- Това е констатация, която изисква прагматизъм, а не тревога. Ниската готовност е резултат от бързата дигитализация, която изпреварва протоколите за сигурност — тенденция, която наблюдаваме в редица партньорски държави. Важното е да не търсим вина, а да изградим системни навици. Сигурността е процес на постоянна адаптация, а не еднократно намерение.

— Анализите на АИБР стриктно избягват геополитически оценки. Каква е причината за този подход?

- Обективността е нашата най-висока стойност. В момента, в който един специалист вплете геополитически предпочитания в своя доклад, той губи оперативна неутралност. Нашата роля е да предоставим на институциите, медиите и обществеността проверени, технически доказани факти. Заключенията и политическите решения са в ръцете на тези, които носят държавната отговорност. Анализаторът трябва да остане хладнокръвен, дискретен и прецизен.

— АИБР заявява готовност да подпомага държавните структури безвъзмездно. Как се гради подобно доверие между частен експертен ресурс и държавни органи?

- Доверието не се изисква, то се защитава с действия и пълна дискретност. Ние не търсим замяна на държавния капацитет — той разполага с опитни и отдадени офицери. Това, което предлагаме, е независима експертна оценка, бърз достъп до специализиран OSINT анализ и форензик ресурси, без административни забавяния. Държавността се укрепва тогава, когато обществото и експертната общност работят в една посока, тихо и с взаимно уважение.
Агенцията за Информационна Безопасност и Разузнаване (АИБР) осъществява дейност в областта на дигиталната форензика, разузнаването по открити източници (OSINT), техническото контранаблюдение и анализа на информационни рискове.