Нов дом, нови съседи... и първата ми „любовна бележка“ под чистачката. 📝
Наскоро се преместих на ново място и посрещането беше „класическо“. Намерих това листче на стъклото си, придружено от бонус – глоба за неправилно паркиране по сигнал. Интересното е, че до мен имаше още редица паркирали коли, но те глоби нямаха.
Това ли е българският манталитет в една снимка?
Оказва се, че паркомястото пред блока не е просто асфалт, а свещена територия, предавана по наследство. Бележката е вежлива, признавам – изброени са пенсионери, майки, работещи на смени... липсват само космонавтите. 🚀 Но зад тази привидна вежливост прозира онази тъмна черта: усещането за „собственост върху тротоара“.
Много хора, живеещи от десетилетия на едно място, вярват, че улицата им принадлежи по право, дори законът да казва друго. Вместо да почукат на вратата и да кажат: „Здравей, аз съм съседът ти, тук имаме вътрешна уговорка“, те избират анонимното листче и доноса до полицията. Това е най-лесният начин да „маркираш територия“, без да влизаш в директен контакт.
Въпросът ми е: Кога спряхме да си казваме „Здравей“ и започнахме да общуваме чрез хвърчащи бележки? Дали винаги ще живеем с принципа „това е мое, защото аз бях тук пръв“, или има шанс да проявим малко повече толерантност?
Всички сме изнервени от липсата на места, но ако започнем да „заплюваме“ общинските улици с доноси, скоро ще си слагаме вериги и пред входовете. ⛓️
Нека бъдем хора, преди да бъдем „собственици“ на асфалта. 🤷♂️
Таня Делчева
АКАДЕМИК
2 months before
В случая възниква и въпроса, колко от "кореняците" съседи заемат по 2 дори места на обществения парцел пред блока? Защото е редно всеки собственик на апартамент да ползва ЕДНО паркомясто, независимо колко автомобила има. И ако всеки е осигурен с по едно място, ако има останали могат да се ползват от тези с повече автомобила, на ротационен принцип, чрез жребий или взаимно съгласие.
Коментирай