Утре е делото по жалбата ни с искане за касиране на изборите.
Вселбата става все по-голяма. Съдът очевидно е наясно, че жалбата ни е абсолютно основателна, че допуснатите нарушения в резултат на малоумните решения на ЦИК и ОИК са докарали нещата до пълно мазало, и затова дава всичко от себе си да измисли и изрови някакво формално основанийце, че да не гледа по същество жалбата и да прекрати делото.
И нещата стават комични да ти иска непрекъснато едно и също и да обясняваш едно и също (въпреки, че от разпорежданията му е видно, че е пределно наясно за какво става дума), с тайната надежда, че в свръхскъсените срокове, които ти дава няма да успеем да изпълним някое тъпо формално указание.
Ми няма да стане. Ще трябва да гледа делото по същество или да го пракрати с някакви напълно идиотски мотиви, което пък ще даде възможност и извън България да се види що за правораздаване (липса на такова) и що за върховенство на закона има в Територията.
Разбирам, че тази съдиика умира от страх и дори във фантазиите не си представя, че е възможно да постанови правилно решение и да касира изборите, но това само показва защо сме на тоя хал.
Защото Държавата почива на обществен договор между нея и гражданите й. И когато самата Държава не изпълнява този обществен договор няма и как да изисква от гражданите да го правят. Докато тук Държавата и чиновниците й не започнат да носят отговорност за собствените си незаконни действия няма как нещо да се промени и да станем нормална държава.
Даниел Божилов
"Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за милиони."(Димитър Димов, “Тютюн”)
11 months before
Джани Родари (Gianni Rodari) „Приключенията на Лукчо“ “…Най-после съдът, тоест Домат, се върна в залата. — Станете прави! — заповяда дон Мерудия, но сам остана седнал. — Внимание, ще прочета присъдата — каза дон Домат. — Ето я: Съдът признава, че графините имат право да изискват заплащане за дъжда и за другите атмосферни явления. Затова постановява, както следва: всеки гражданин трябва да внася в управлението на замъка два пъти повече от това, което искат графините. През залата премина ропот. — Тишина! — извика дон Домат. — Предупреждавам ви, че ще опразня залата. Не съм свършил. Съдът реши също, че трябва да се плаща наем за росата, сланата, мъглата и другите форми влага. Присъдата влиза в сила от този момент. …”
Коментирай