За първи път днес видях човешкото в ген. Годжи. Ожали се, че го "сатанизирали", имало и смъртни заплахи за живота му. Мъкаааааа! Горкият!
Но пък се замислих за българските генерали. Уж го гледаш, всеки ден с лъскава генералска униформа, а душата му една нежна, нежна, чувствата - дълбоки, страхът - видим. Ми уплашил се е човекът! Добре, че не сме във война. Направо си представям как праща съобщение на главнокомандващия - "А пък едни тук искат
да ме бият и стрелят по мен! Пратете полицията да ме защити!".
Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Той като плаши ежедневно /рецидив/ хората, оплакват ли се? /Е, аз се оплаках, ама Гешев мълчи/.
Стокхолмският синдром явно не е съвсем развит у българите. Чак мъчителите си не можем да ги обичаме както те си искат. Каквото повикало, такова се обадило! И или се справяй, или свали тази генералска униформа, че я срамиш! Всяка слава, свързана с ГЕРБ, има своята тежка цена. И ще я платиш!
