В природата е така - нищо не идва и не се случва, преди да има нужните условия - среда

Дали е краставица, пипер, патладжан, домат, боб, грах, цвекло, тиквичка, целина, морков… каквото и да е - не пръскам с нищо. 

Бялото, което виждате на листото, не е остатък от “син камък” или друго, а просто “спомен” от каменно брашно, с което пазя от жаркото слънце, а и от някои “вредители”.

Пазя, при все че зная - вредителят не идва да убие, а идва да “почисти”. Подобно на лъва, който изяжда само болни антилопи, така и при растенията - винаги нападнати са първо болните листа. 

Това е обстоятелство, което хората не вземат под внимание и изтребват всичко. Убиват белокрилката, но с нея и калинката. Погубват скакалеца - но убиват също богомолката и така нататък, докато се докарат до там, че започнали веднъж - не могат да се спрат. 

Защото без едно пръскане може, но само с едно не става. 

В природата е така - нищо не идва и не се случва, преди да има нужните условия - среда. Първо идва “вредителя”, а после и онова, дето да се храни с него. 

Така е, но само ако някой не извърши нещо преднамерено. Проявиш ли преднамереност - нещата винаги се накланят първо в една, а после в друга посока. И така се “клатят”, докато настъпи равновесие, което пак да нарушим. 

Ето… На снимката показвам мравка. Дошла е на краставицата, не защото я вълнува, а защото има въшки. Въшките не спират да ядат, а онова, което интересува мравката е отделеното от въшката, след като яде. 

Да. Може да изглежда странно, но мравките не просто ползват въшки, а дори си ги “отглеждат”, както правим ние с кравите. И в стремежа си да имат по-добра и питателна храна - местят въшките - като ги вземат от болните и пренасят до здравите листа. 

А какво е това, ако не и преднамереност?! Вид намеса в делата на природата. Стоя и гледам…

И нали човек съм - имам избор. 

Да избия мравките и въшките или да създам условия краставиците да имат все повече и повече от младите листа. 

🙂 

Така ще ям печено агне с компания, вместо стара овца - сам.

:)

Христо Христов