В понеделник новият държавен секретар обеща да наложи на Иран “най-тежките санкции в историята”, а в събота във Виена се събират представители на Германия, Русия, Франция, Великобритания и Китай, за да спасяват положението, защото санкциите срещу Иран са де факто търговска война срещу Европа.
Но както е казал народът - сговорна дружина просо сънува. Едва ли е дошло времето, в което Европа ще може да се съюзи с Русия, за да се опълчи на САЩ. Франция и Германия явно са на различни позиции и няма да се разберат за съвместни действия срещу Тръмп. На Великобритания пък изобщо не може да се разчита за подобна антиамериканска завера. Вероятно отива във Виена само за да внесе смут и раздори и да попречи на каквито и да било координирани действия. Китай пък по принцип винаги отстъпва, бяга от директните конфликти и после си играе своите игри.
Малко по-сложен е случаят с Русия. От една страна, тя ще се радва, ако успее да влезе в такава голяма завера срещу САЩ. Но от друга, би трябвало
Русия да е
изключително
доволна
от санкциите срещу Иран, тъй като цената на петрола, която три и половина години се въртеше около 50 – 55 долара за барел, вече опипва границата от 80 долара и явно ще върви нагоре – може би до към 90, а защо не и до 120. Това ще спаси Русия от фалита, а може би и от народния гняв.
Санкциите засягат много компании и проекти, но в крайна сметка май пак става дума главно за петрол. Големият печеливш от данданията срещу Иран е близкият съюзник на САЩ - Саудитска Арабия. Тя от няколко години трупа бюджетен дефицит и дори се налага да продаде части от златната си кокошка - петролната компания АРАМКО, която се оценява някъде между 14 и 21 трилиона долара. Големият диапазон се дължи на пазарната цена на петрола.
Саудитска Арабия е приказно богата, но военните разходи и болните амбиции за регионално господство прахосват богатството с по-голяма скорост от натрупването. При 50 долара за барел Саудитска Арабия трябва или да си затегне силно колана, или да фалира. Но при 100 ще може да воюва и в Сирия.
Печеливши са и американските производители на шистов петрол и газ, защото при 50 долара за барел сметките им изобщо не се връзваха. 70 също не е достатъчно, но при 80 вече подават глава над водата.
Другият
печеливш би
трябвало да е
Венецуела,
която има огромни запаси от петрол, но той е твърде тежък за добив и рафиниране. Ниските цени докараха и тази държава до фалит, а високите ще я спасят.
За да попречи на Венецуела да се възползва от скъпия петрол, САЩ й наложиха пълно ембарго, подобно на кубинското. Поводът са последните избори, на които президентът Мадуро спечели убедително. Твърди се, че тази победа е грубо фалшифицирана, така че САЩ налагат санкциите пак в името на човешките права.
Да приемем, че е така. Но пък ако човешките права бяха истинският приоритет в международната политика, САЩ би трябвало първо да блокират Саудитска Арабия, а тя им е най-верният съюзник, вероятно след Израел.
Печелят всички производители на петрол, но на някои не трябва да се позволи да печелят.
Това, естествено, са Русия и Венецуела, които отказват да се подчинят на САЩ. В Либия и Сирия е хаос, там производството е много свито, а държавите като че ли нямат достъп до собствените си находища. Като добавим и санкциите срещу Иран, то цената на петрола не може да не стигне отново 100 долара.
За Европа това означава край на скромния икономически растеж през последните 2-3 г.
България вероятно ще се върне във времето на депресията и някои започнати небостъргачи ще останат недовършени. Една депресия в Европа означава, че преводите на гурбетчиите към България силно ще намалеят. А и работните места ще са твърде малко.
Цената на бензина у нас спокойно може да удари 4-5 лева за литър. Но всяко зло за добро – задръстванията ще изчезнат, а въздухът в центъра на София ще се поизчисти. Пчелите също ще останат доволни.
Може ли Европа да се възпротиви, както се заканва? Вероятно може, но само ако е единна. А тя не е. Франция настоява за контрасанкции и твърда съпротива, докато Германия няма никакво намерение да се противопоставя на САЩ. На срещата в София Макрон заяви: “Ако приемем, че други велики сили, пък макар и да са наши съюзници, решават вместо нас, тогава вече не сме суверен“. Меркел би могла да отговори: “Ами да, ние не сме съвсем суверен още от Втората световна война!”
Благодарение на натиска на Франция, Европейската комисия обяви, че ще защити европейските компании чрез така наречения блокиращ статут. Без Германия едва ли ще успее да приеме такава мярка.
Меркел е 10 пъти
по-сдържана
от Макрон
и очевидно няма никакво намерение да вкарва страната в какъвто и да било съюз срещу САЩ. Нейният подход е от типа на “со кротце и со благо” Едва ли ще се откаже от “Северен поток -2”, както иска Тръмп, но едва ли ще се включи в открит бунт срещу американската хегемония.
Разликата в бойния дух на двете водещи европейски държави също има петролни измерения. Голямата френска петролна компания “Тотал” имаше големи амбиции в Иран, но онзи ден обяви, че се оттегля от сделката да изследва иранския шелф. Германия няма такива гиганти, нито такива проекти. Но пък търговията и на двете страни с Иран не е в такива мащаби, че да си струва да воюват със САЩ. Делът на Иран във френския износ е едва 0,3 на сто, а на Германия – 0,2 на сто. Далеч по-важен и за двете държави е износът на автомобили за САЩ.
Търговията между САЩ и страните от ЕС през 2016 г. достигна 686 милиарда долара според американската статистика. Търговският дефицит е 147 милиарда долара в полза на Европа. Само с Германия търговският дефицит на САЩ е бил около 65 милиарда, докато с Франция е бил 15 милиарда. Това обяснява защо Франция е по-склонна да се бунтува. Германия няма никаква изгода да влиза в директен конфликт със САЩ.
Затова според мен европейските държави първо ще изчакат изборите за американския Конгрес през ноември, за да видят дали демократите няма да спечелят повече мандати и да започнат процедура на импийчмънт срещу Тръмп.
Накрая всичко ще завърши като в анекдота за “Миналия път в Одеса”. Пътуват горските животни с влак по новия мост за Крим на курорт. Изведнъж куфарът на заека изчезва. Тръгва той от купе на купе и обявява заканително: “Който ми е задигнал куфара, да го връща! Да не стане както миналия път в Одеса!” На лъва му писва да слуша една и съща закана, вдига заека за ушите и му изръмжава: “Я кажи, какво стана миналия път в Одеса?” Заекът веднага сменя тона: “Как какво? Ами останах си без куфар…”
http://24chasa.bg
