"Тази жена няма аналог в България! Може би с Тина Търнър са от една величина...нямат възраст, нямат компромис, нямат отказване!"
"Това е нашата Лили. Лили от Кубрат. Всички сме като Лили с блага душа и голям глас. Браво Лили, ти си прекрасна, уникална и вълшебна. Продължавай все така да радваш народа и сееш успехи"
Вълшебна Лили!
Велика Лили Иванова!
Страхотна....е!
Уникална
Неповторима!
ФЕНОМЕН!
В нашия живот ТОВА Е!
Боже, дай ѝ сила и дух още дълги години!
Обичана и ненавиждана, Няма Друг такъв талант!
Класа!
Космична!!!
Емблематична!
Легенда! Неповторима и обичана!
Браво няма втора.Благодаря на Бог ,че те е пратил тук на земята при нас
Шапки долу пред Лили!
Най-голямата, това е Лили Иванова !
Наистина уникално явление е тя!!! Да изнасяш концерт на близо 80 годишна възраст си е направо геройство!
Лили е Колос!!!
Бях вчера на концерта, ей така се пее... няма шоу, няма спектакли... само един страхотен глас, прекрасна музика и уникални текстове!
Това са много малко част от оценките във фейсбук за трите концерта на Лили Иванова, изнесени в края на миналата седмица. Маратонът от три поредни вечери пред препълнената зала 1 на НДК беше наистина впечатляващ. С тях завърши тазгодишното национално турне на Лили Иванова - в дъжд и в пек, с препълнени зали и екзалтирана публика. Нито един творец от нейното поколение не е съхранил тази творческа мощ, с която да държи публиката си толкова години наред.
Много е писано за нейния маникален професионализъм, за безкомпромисния избор на текстове, за неистовия ѝ стремеж да бъде новатор в музиката, за онова Божие въздействие, което тя има върху своите зрители и слушатели. За гласа ѝ, който звучи все така мощно и вярно, за нежната осанка, която те кара да се питаш - откъде ѝ идват силите на тази жена-статуетка.
Този път се замислих за публиката ѝ.
Защо всеки път е така зашеметена? Защо оценките ѝ винаги са само суперлативи? Защо ѝ се покланят и вече я наричат икона?
Защо публиката е омагьосана от песните на Лили Иванова?
Лили ти бърка в душата...
Разхожда се там на пръсти, извиква спомени, предизвиква емоционални трусове, от които настръхваш. Лили пее за любов - но тя пее за твоята любов, за твоите страсти, за твоите изневери, за твоята наранена душа, за миговете, в които "
Ти дойде да разкажеш за тъгата огромна как сега вън се скита любовта ти, но бездомна..." (
Ти дойде )
Слушаш Лили и виждаш собствения си живот.
С някаква лекота тя намества твоя пъзел, дава ти отговори, които не искаш да чуеш или които отдавна чакаш със скрит трепет. Затова, когато я слушаш, чуваш ехото на мислите си, при това поднесени с безапелативна искреност, и ти отново преживяваш собствените си страсти.
"Любовта беше полет над бездна, последен дъх на душата, но кога, кога изчезна, невероятно". (
Невероятно)
Била съм на много концерти на Лили. И в големи зали, и на бутикови изпълнения. Независимо дали пее пред 100, пред 4 000, или пред 12 000 -
Лили пее така, сякаш пее само на теб за теб.
Изтръгва фразата от душата си, но всъщност изтръгва емоцията от твоята душа. Разголва те пред самия себе си. И без да усетиш, ти се понасяш във вихъра на собствените си преживявания. "
Тази нощ е бедна китара без струни, сбогом за последно даже без думи, скитница за обич, уморена птица, не ми трябва огън, а малка свещица". (Ветрове)
Може да звучи романтично, може да е демоде, но истината е тази - може да ти се насълзят очите, може да си тананикаш, може тялото ти да се движи в ритъма на нейната песен, но това е ритъмът на твоето преживяване, в която тя те е вкарала.
Лили е твоето огледало.
И колкото и да искаш да се скриеш, да си кажеш: какво пък, това е само една песен, факт е, че във всеки концерт, всеки от публиката има своята песен. "
Но зная как се обичат, щом са далеч, сърца, които по свой път вървят...очи се срещат един път на век,а после почти се забравят". (Поетът) . И когато я чуе, скришом дори от себе си, може да промълви: това съм аз.
Дълго време ми трябваше, за да разгадая формулата на нейната магия -
във всеки концерт Лили е само твоя. В залата сте Ти и Тя. И Тя те води. Накъде? Не питаш. Но го искаш. Никой друг изпълнител не се слива със своята публика така, както тя. Лили ти поднася два часа екстаз. Вероятно, осмислила силата на тази невидима нишка, с която тя и публиката взаимно се зареждат, Лили те кара да преживяваш отново и отново чувства, от които бягаш или към които се стремиш. Като магьосник властва над душата ти. Съблича я и те кара да се разголваш до край, да искаш тръпката да не те напуска, да останеш в нейния плен.
Питала съм я - всеки път ли преживява песента. Да, и всеки път влага различни нюанси на емоцията. Откъде има този широк диапазон на цветовете на интимното - тя си знае. Без да го осъзнава, Лили се е превърнала в националния душевед на българите, в онази институция, неподвластна на времето, на възрастта и политическата окраска -
превърнала се е в икона, колкото и да е опасно това.
Във времето, когато идолите са сринати, лидерите - низвергнати, политиците - обругани, хората търсят иконите си другаде - в изкуството, в мистиката... За последните 30 години, когато в България всичко се оплюваше и оттичаше в канала, Лили си остана на пиедестала. Сама с ветровете. Разпъваха я, ненавиждаха я, сриваха я, но тя все намираше сили да се изправи. И днес всички се чудят - откъде извира тази енергия? Откъде идва този стоицизъм? Попитаха я, защо прави три концерта? Защото много по-лесно е да напълниш отново зала "Арена Армеец" и за два часа да удариш три заека.
"Защото обичам трудностите, за мен те означават, че човек е спечелил повече в живота и ти помагат да вървиш само нагоре!", казва тя.
А аз се питам - Къде нагоре? Къде е върхът на Лили? Не го ли е достигнала още? Какво да очакваме още? „
Можете да очаквате всичко“- е лаконичният ѝ отговор, който предизвиква поредният възторг. И оставаш безмълвен.
Защо Лили е винаги нова?
Когато Лили запее някоя балада, всички затаяват дъх, в залата настъпва тишина - публиката следи всяка дума, всяка извивка на гласа ѝ, попивайки всеки тон, всеки жест на ръката или извивката на тялото ѝ. Като внушение това е толкова силно, че аурата на Лили изпълва цялата сцена. Затова няма нужда от декори, затова винаги и тя, и музикнатите ѝ са облечени в черно - нищо не бива да отвлича вниманието от песента. Около нея може да има цигулка, пиано, китара или тромпет -
Лили има един-единствен инструмент - гласът! Този глас, който пронизва. С този глас тя владее. И този глас звучи винаги по новому. Последните три концерта на Лили в НДК звучаха различно от концерта ѝ, който изнесе по същото време, навръх Димитровден, точно преди една година. „
Причината за това е може би, че винаги поднасям нещо различно, нещо ново. Харесвам предизвикателствата и обичам да вървя напред. И въпреки че всички непрекъснато се оплакват, че е трудно и няма пазар за българска музика, аз правя това, в което вярвам, и инвестирам без компромиси. Оказа се, че има публиката, която оценява тези усилия".
Лили поднесе три нови песни, които още не е записала, а те вече стават хитове. Вероятно "Бурната ръка" ще задържи първенството. Пак има човешка история:
"Съдбата ни е бурната река, в стремежа си да стигнем до брега...В живота си актьори сме. И главни са ролити. Коя съм аз? И кой си ти? Любовта е ролята, а животът сцената". Толкова е простичко, и толкова истинско. И поднесено по начин, който пак изненедва. Лили представи и трите песни, за да усети реакцията на публиката. И този път експериментът удари в десятката.
Който я познава, знае, че колкото и да е уверена в триумфа си, Лили е ужасно притеснена както преди всеки концерт, така и преди всяка промоция на нова песен.
В първите мигове тя сякаш е вцепенена - излиза, без да каже нищо на публиката и едва след втората или третата песен, доловила химията в залата, казва "Добър вечер". От този момент тя е във вихъра си, нищо не може да я спре - като бурна река да плисне песента над публиката. Качена на високите си токове, хапваща по лъжичка мед - горивото ѝ, "което е по-евтино от това на автомобилите", тя е като жрица, която свещенодейства на сцената: "
За тебе бях лунен лъч в уханен мрак блясъка на звезден прах, шепот на един монах. За тебе бях смисъла на всеки ден, днес съм вече дъх студен, ти остана стар рефрен..." (За тебе бях) И публиката вече е в ритъма ѝ.
Преди 25 години, когато направих първото интервю с Лили Иванова (10.II.1993), току-що беше записала хитът си "
Хазарт" по текст на Дамян Дамянов: "И загубих любови/приятелства, сметки/ загубвах и в святост/ загубвах и в грях/ и този живот бе/ за мене рулетка/ и цялата себе си/ аз проиграх/", ми каза:
"Винаги съм била двигател". Сега допълва: "
Обичам да предизвиквам младите". Мнозина се оплакват, че нямат нейната енергия да я следват. И тук Лили е безкомпромисна: „
Това е моят ритъм и винаги е било така: който може - ме следва, за останалите не отговарям“.
Чудото Лили
“Никой не може да мине по моя път”, казва Лили. За годините на своята кариера Лили Иванова е направила повече от 11 000 концерта, издала е над 35 албума, изпяла е стотици песни. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, постепенно превръщайки се в "Примата на българската попмузика". Но това не я задоволява. Трите ѝ нови песни, които дори още не е записала, вече са в миналото. Да, и това е невероятно. Тя мисли за онези, които лежат на масата ѝ като текстове, а музиката за тях още не е родена.
Тя е доказателство, че този стремеж към откриване на нови светове към съвършенство, към абсолютен професионализъм, няма предел.
Питала съм я как се съхранява. Тя не пие, не пуши, не обича шумни компании, обича тишината, обича книгите, обича музикантите и приятелите си, които не парадират с нейното познанство. Преживяла разочарования и раздели, предателства и хули, Лили е подчинила живота си само на сцената. В останалото време мисълта ѝ е заета... пак с песни. Това е някакъв неспирен водовъртеж, който я държи изправена.
Тя няма нужда от наркотици, от стимулатори, няма нужда от паралелен свят, където да бяга. Тя самата е стимул.
Когато Едит Пиаф изпява песента
"Не, не съжалявм за нищо" - това е нейната амбиция да се покаже на публиката, след като вече е грохнала и трудно се движи. Обожествявана, тя се изправя пред един живот, станал далеч от общоприетите представи за приличие и нормалност. Обичаното "врабче на Париж" е смазано от наркотици и алкохол, от сторено "добро и зло".
Друга певица, омъжена за песента, Мирей Матио, има слънчевата страна на живота, но, макар и по-млада от Лили, отдавна каза "сбогом" на сцената.
А Лили сякаш е от желязо. Психиката ѝ е така подредена, че дори, когато е паднала, намира сили сама да се изправи. Духът ѝ сякаш идва от космоса, а енергията ѝ показва неподозираните човешки възможности.
И в този концерт Лили не пропусна да изпее хита си
"Съдете ме". Признавам си, когато за първи път чух песента, си казах: Това реквием ли е? Текстът е шокиращ и те кара да настръхваш.
"Съдете ме за миговете луди, за срещите останали случайни, за туй, че не желаех да съм друга и на сърцето си останах вярна...Ще ме осъдите надявам се накрая, денят ще бъде слънчев и чудесен. За нищо няма да се оправдая - последната ми дума ще е песен..."
Това е нейната изповед. Всъщност, това може да е изповедта на всеки. В този стих е събрана цялата философия на живота. А Лили я поднася по един безкомпромисен начин, който в началото те парализира, а после си казваш - а твоята последна дума, коя ще е?
Това прави Лили - разтърсва душата, взривява мислите и те кара да надживееш дребното, бутафорното ежедневие, за да продължиш напред.
http://epicenter.bg
