Всеки един от нас е потенциален пациент на помръкналия разум

Тези дни служителите на държавните психиатрични болници стачкуват срещу мизерията в своите клиники. И никой не ги чува. Смирете се властимащи. Вслушайте се убоги! Бог всичко вижда! Та всички ние във всеки един момент крачим върху тоя тънък лед на разума, под който е бездната на лудостта. Всеки един от нас е потенциален пациент на помръкналия разум. Всеки може утре да е там.

* * *

  12 май 2017.

Бях в Раднево. В психоболницата. По покана на д-р Добринов, завеждащ отделението. Поканата бе за романа ми „Камбаната”. И така – на столовете, подредени по стените на помещението за срещи, седяхме аз и двайсетина мъже и жени. Инженери, компютърни специалисти, бивши спортисти, професионални безработни, всякакви хора. Страдащи човешки същества. По стените имаше рисунки с детска двуизмерна перспектива, ръчно изработена маска, изрязани хартиени фигури – все видения на напрегнати, тревожни мозъци. Говорихме си час, харесахме се. Аз тях, те мен. Беше взаимно, истина казвам.

    Междувременно се бе показало слънце. Навън имаше други пациенти. Все прозрачни восъчни мъже и жени. С една въздишка пришити към живота. Местеха се след слънчевите петна. С тях се местеха и една кучка-кърмачка с провесени до земята цицки и едно коте с възпалени очи.

    А вездесъща, природата напираше отвсякъде. Зеленината й превземаше лечебните корпуси, рухналите беседки, буренясалите игрища, рушеше асфалтовите алеи. 

Бе неестествено тихо.

 Само тук там, нарядко, човешки глас, някаква птица, стържене на метла по асфалта. Изведнъж ми стана странно спокойно, дори, честен кръст, по някакъв начин и уютно. Бях се върнал в света на истинските човеци. В живота на тих режим. Оня, на който работи Природата и цялото Мироздание.

Недялко Славов