Всяка диктатура започва със забраняване на книги и медии. След това следват аутодафетата - първо на книги. После и на хора. Диктатурата мрази думата свобода, заменя я с "обществения интерес". Диктатурата мрази думата независимост. Заменя е с "общо благо и сътрудничество". Диктатурата мачка човека и го кара да се чувства значим само като част от общност, която е контролирана.
Неудобните са граждански мъртви. Автоцензурата стига висоти, непознати дори на диктатора. Страхът сковава душите и хората са готови да предадат и семействата си на диктатурата, за да оцелеят те. С пълното съзнание, че са прави, защото мозъците им вече са промити.
Помните ли "1984"? Големият брат ви гледа отвсякъде. Знае най-тъмните ви и дълбоки страхове и ви манипулира чрез тях. Оставя ви илюзията, че можете да се измъкнете от блатото, ако спазвате правилата, прави лотария, която е обречена, но дава достатъчно надежда на тълпата, за да тушира нейното недоволсство. Насърчава се доносничеството, докато накрая всеки предава всеки.
Вече в ЕС и в България не се говори нито за свобода, нито за демокрация, нито за публичност и позрачност на управлението. Спомнете си и кога някой европейски лидер е използвал тези думи. След като Студената война приключи, на САЩ и Европа вече не е необходимо да са лицемери и свалиха маската на социална загриженост и човешки права. Сега виждаме капитализма в цялата му озъбена и дяволска същност.
В дребния ни животец, врагове са ни ближните. Толкова заети да се ядем помежду си, че не забелязваме решетките и господарите с камшика зад тях. Не виждаме врага. Затова си създаваме врагове от хората около нас. По-безопасно е, нали? Свободата иска отговорност и смелостта да си вдигнеш задните части от дивана, да поставиш на риск посещенията си в МОЛ-а /оооо, ужас/ и възможността да ходиш на кръчма да се разтушаваш. Поставя на риск мижавата обществена подкрепа, която уж имаш. Защото най-големият страх е да си социален аутсайдер. А ставаш такъв веднага, когато станеш неудобен на онези с камшиците.....
Елена Гунчева-Гривова
