Драконовски мерки изкорениха това “цвете на злото”
Глоба от 1 000 000 лева и затвор до 1 година предвижда текстът за отваряне на хазартен бардак
Хазартът е най-страшната зависимост. От алкохола и наркотиците можеш да се отървеш, комарът е до живот. Драконовски закон изкорени това “цвете на злото” през 1928 година.
По онова време хазартът у нас взема епидемични размери. Наплодили са се легални и нелегални игрални зали. Въртят се рулетки, търкалят се зарове, щракат залози на карти.
“Откриването на заведения за хазартни игри в страната е забранено. Съществуващите хазартни заведения се закриват без право на обезщетение”, отсича новият закон.
Този текст отне тръпката на народа да се надява на сляпото щастие. От прастари времена българинът вярва, че късметът ще го направи приказно богат. Управниците обаче кършат мераците му. През 1852 г. например “Цариградски вестник” хроникира:
“Сюлейман паша строго заповяда никой да не играе книги по чершиите, кафенетата и други общи места. Он сообщи тая заповед чрез едно меморандом на консулите и християнските и еврейските началници, за да известят всякаго.”
“Книги” възрожденците викали на картите за игра. През 1874 г. българското издание на “The Levant Times” съобщава, че митническите власти са иззели “книги” на стойност 10 000 лири. Пратката дошла от Виена. Мотивът за конфискацията бил, че “някои от тия книги с фигури представлявали исторически мюсюлмански лица”.
В попа служителите разпознали лика на Сюлейман Великолепни, а във валето сина му Селим Втори. Коранът забранява човешките изображения, още повече на султани върху скверни шарени хартийки!
Финансовият министър Владимир Моллов е ковач на закона.
В младото българско княжество хазартът вирее на воля. Не минава събиране без да се разиграват пари. Константин Иречек документира в дневника си порока. Обикновено телеграфно отбелязва: “Депутатски комар у Радак. Проиграват се там големи суми.”
Има и разгърнати записки, като тази от февруари 1882 г. Соаре у Спас Константинович. Отбрано общество, напъни за светски маниери. “Оживено, смях и приказки, пълен салон, а в Спасената стая страшен комар, та дрънкането на парите се чуваше чак на улицата”, пише европейският историк.
По-нататък четем:
“Приблизително след 3 ч. отидох да спя, понеже по-голямата част от обществото се беше разотишла. Обаче говоренето и звънтенето на парите не ме оставиха да спя. След два часа пак се облякох и излязох. В Спасовата стая Икономов, Хранов, Спас, Увалиев, двамата доктори Золотович и Исидор страстно обожаваха бога на хазартните игри; бакара, chemin de fer (вариант на бакарата) и пр. са сега добродетелите на българската интелигенция...”
По същото време финансистът Георги Желязкович излиза с “обратен гард”. Той иска чрез хазарта да направи България богата. Грандиозните си кроежи развива пред Иречек, който иронично отбелязва:
“Зевзеклиците” на Желязковича за основаването на рулетка a la Монте Карло в Бали ефенди, цяла Европа би се стекла, огромна печалба, българите би събличали европейците и американците.”
Бали ефенди е днешният софийски квартал Княжево, където наистина е отворено казино. В неговите анали обаче разорени европейци и американци не са засвидетелствани. Тъкмо обратното, чужди кредитори ни хвърлят в лапите на комара.
След Първата световна война България потъва в заеми, за да плаща огромни репарации. Чуждите банки искат гаранция за кредитите и през 1923 г. внушават на правителството да въведе Закон за облагане с данък и такса хазартните и за развлечение игри.
Вместо да пълнят държавното съкровище постъпленията изтичат зад граница. Част от парите логично прибират в джоба си чиновниците, натоварени с вземанията.
През 1926 г. министър на финансите става проф. Владимир Моллов. Той е един от най-вещите ни юристи. Завършил Московския университет, специализира в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. Моллов познава в детайли правното положение на хазарта в Европа.
Владимир Моллов уволнява корумпираните чиновници и въвежда нова патентна система, която пуска бариера пред хазартния бизнес. По 700 000 лева всяко тримесечие трябва да броят комарджийниците, нарежда министърът. Ефектът обаче е слабоват, игралните заведения продължават да се множат.
Тогава професорът обмисля тройно увеличение на сумата. И 2 100 000 лева няма да уплашат хазартните босове, съмнява се обаче Моллов. Нужни са радикални мерки, с две думи - нов закон!
Той е внесен в XXII Народно събрание. На 17 май 1928 г. го приемат по принцип на първо четене, а на 26 декември депутатите започват да нищят текста.
Дебатите вадят наяве, че през 1928 г. в страната са разиграни 59 300 000 лева. От тази сума държавата е прибрала около 9 600 000, което е тънко перо за бюджета.
Пет големи игрални заведения има в страната. Три в София и по едно в Пловдив и Варна. Най-внушителен е оборотът на столичното Градско казино.
Комарджийниците са акционерни дружества, открити с чужди финансови инжекции. Пет-шест иностранци прибират лъвската част от печалбата, а тридесетина българи си разделят трохите.
“Нека възпитаваме нашите хора на добро, а не да ги учим на разврат!”, провиква се на горещото заседание земеделецът Георги Марков. Рамо на антихазартния текст дава и сговористът Никола Пъдарев. Съгласно член 490 от Наказателния закон този, който устройва хазартни игри, подлежи на санкции, припомня депутатът.
“Под думата хазартна игра се разбира всяка игра на щастие (хазарт) с цел за материална придобивка, безразлично с какъв предмет се играе”, сочи новият проектозакон. Не се броят за комар игрите, при които не се печели. Бившите опълченци, поборници и инвалиди от войните също могат да пускат лотарии и томболи, но само с предметни награди.
Глоба от 1 000 000 лева и затвор до 1 година предвижда текстът за отваряне на хазартен бардак. От 20 000 до 500 000 лева ще се бъркат съдържателите, които нелегално въртят комар в локалите си. Същото е наказанието и за играчите на открито.
На 27 декември 1928 г. с рядко единодушие за нашия парламентаризъм депутатите приемат Закон за изменение и допълнение на закона за данък и такса на хазартните и за развлечение игри. Царят го утвърждава, документът е публикуван в “Държавен вестник”. На 10 януари 1929 г. тръгва окръжно за прилагането му.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
